• На пато (Страх ме фаща)

    Весо Паралията

     

    Кратък речник в помощ на читателя:

    изнанадзаждам – отстъпвам, тръгвам полека назад
    недо̀тавен – неадекватен (човек)
    на рахат – на спокойствие
    да спласти – да събере и направи на купи сеното
    тарапана – навалица, гмеж
    хайванче – животинка, твар

     

    Чесно ви казуем: вече страх ме фаща като се рече „поет“! Явява ми се едно таквоа същество, малку недо̀тавно, дека каканиже от дзаран до вечер и ни го интересуе разбира ли го некой, ни па он разбира що му казуя другите.  Чул, недочул нещо от некъде и те ти го – подписуе се под тоя собироток и си праи селфи с „любовниците полуфабрикати“, преди да ги подгрее у микровълновата. После, додека си дояжда, реве като магаре:

    тази игра е жестока
    а наградите мижави

    (Красимир Вардиев, „С(р)амота“)    

    и тръчи да се кланя на секи, по-височок от него. Абе що да ви кажем – живото му минуе на колена!

    Бех се зарекъл да си не опиням нервите с прос народ. И таман бех почнал да се изнанадзаждам от целата тая работа, ама остая ли те некой да си пиеш ракията на рахат! Току изрипне откъде го не чекаш некой поет, като миш изрипне и упищи целио орталък:

    кога спря да ме обичаш предателю
    колко време ме люби без любов

    (Красимир Вардиев)    

     

    Ти си маай с ръце, ако си немаш работа, качуй се на стол и на гардироб и окай за помош колко сакаш – нищо не помага. Мишоко му с мишок стои и деби, деба, да се отпущиш. И па почне:

    не храни прасетата ми
    с бисери и риби
    месото се разваля
    давай им
    бял хляб и футбол
    месото се запазва

    и подгони едно с кирката

    (Красимир Вардиев)    

     

    Цирцея с кирка или Кирка у циркус! Невидена култура! Като ка да му обясниш на това хайванче, дека не е требало да си праи гньездо у латинскио речник и да си вее сивото кожуше през ньивите с овесо, а да си размръда малко и сивото вещество, та да се не чуди после що стаѝня:

    половин декар
    маргаритки
    петстотин квардрата
    цветя отвсякъде
    голямо скубане падна
    докато проумея
    че не ме обичаш

    (Красимир Вардиев)    

     

    Женицата, ако таквая вобще има, сигур още бега от тоя гламавец, дека скубе като малумен ливадите, место да ги спласти, па да се изплиска едно убаво на реката и да се изпраи куражлийски, та да си каже какво му е на сръцето. А он ми скубе увенали клишета и чека некой да му обръне внимание!

    А па оня, Ивайло Добрев – он па за малко да издаде стенвесник, место книга. А мож па да се мисли и за Лао Дзъ, одека да знам. Стиснал устенца, цеди думите, като ка са чисто злато. А що видиме ние у таа книга [„Вместо главоболие“]? Видиме един човек, дека пише „от гледна точка/ до гледна точка“ у кухнята баш кога умрел селскио пръвенец. После изеднъж се сеща за монасите у Тибет и се попипнуе по „месестото на ухото“, и се праи дека има двойник, та народо да не разбере дека си говори сам.  Не че и я не си говорим сам, особено па ка четим таквия като Ивайлоте – ама едно е да не са ти сите волове и това да го зная сал ората у малата, а сосем друго е да ти дада орден за таа работа.

    Абе, ногу поевтинея тия медалье, бе! С них стана малко нещо като с булчинскио букет – фръляш задешком у тарапаната и… кой го докопа. Па радос, па тръчанье насам-натам, а не види, дека нема кой да го земе. Нече сал букет, требе и любов. Ей, любов требе!

    А тия книги, що? Ско̀пена работа. Место расов ат, скопец се сопетиня низ нашто литературно полье, а ние го чекаме да  фръкне къде дзвездите, па и нас да ни дигне натамо. Епа̀! Оно е дошло ти да го метнеш на гръб тоя поет и да го носиш!

    Чесно ви казуем: вече страх ме фаща, като се рече „поет“!

     

    Прочети „Ламцадрица“ на Рада Барутска.

    Обратно към съдържанието на броя.