• Правило V от „Правила за ръководство на ума“

    Рене Декарт

     

     

    Всеки метод се състои в реда и разположението на нещата, към които трябва да насочим погледа на ума, за да открием някаква истина. Ние го спазваме строго, ако постепенно свеждаме сложните и неясните положения към по-прости и ако след това се опитаме, тръгвайки от интуицията на най-простите, да се издигнем по същите стъпала до познанието на всички останали.

    В това единствено се крие същността на всяко човешко умение и който иска да навлезе в познанието на нещата, трябва да следва това правило също тъй неотстъпно, както оня, който иска да проникне в лабиринта, трябва да следва нишката на Тезей. Обаче мнозина или не се замислят над това, което това правило предписва, или съвсем не го знаят, или пък си въобразяват, че не се нуждаят от него. И често те проучват най-трудните въпроси така безредно, че с поведението си ми приличат на хора, които се намират пред една сграда и с един-единствен скок се опитват да стигнат върха ѝ било защото пренебрегват стъпалата на стълбата, предназначена именно за тази цел, било защото дори не ги забелязват. Така постъпват астролозите, които без да познават природата на небесните светила и дори без да са наблюдавали техните движения, се надяват, че ще могат да посочат тяхното влияние. По същия начин постъпват и повечето от онези, които изучават механиката без физиката и наслуки произвеждат нови инструменти за пораждане на движения. Така постъпват също и онези философи, които, без да държат сметка за опита, мислят, че истината ще се роди от собствения им мозък, както Минерва се е родила от мозъка на Юпитер.

    И наистина всички очевидно нарушават това правило. Но понеже редът, който то изисква, е често тъй неясен и заплетен, че не всички могат да разберат в какво той се състои, ще бъде трудно да избегнем заблудата, ако внимателно не спазваме онова, което се излага в следващото правило [за различаването на най-простите неща].

     

    „Избрани философски произведения“ („Наука и изкуство“, 1978, с. 126)

    Илюстрацията е от „Ornamentale Formenlehre“ на Franz Sales Meyer (1920).

     

    Прочети „Бележки върху „Златната клонка“ на Фрейзър“ (втора част) на Лудвиг Витгенщайн.

    Обратно към съдържанието на броя.