• Смърт на парий

    Марио Флориан

    Превод Стоян Бакърджиев („Перуански поети“, 1977г.)

    Умре ли – Господи! – андински парий,
    човек без хляб, земя и без колиба,
    чергарин, който броди тук и там,
    от село в село,
    за къс наяден хляб, за милостиня,
    без никога да ги намери… Ах, умре ли
    от падане, от студ, от глад, от жажда,
    макар да няма
    за него плач, мъртвешко покривало,
    гроб, погребение,
    кондорите, щастливи
    кълват очите му; измършавялото му тяло
    (напомнящо на вол, магаре, звяр)
    Поглъщат – ох, обред! – поглъщат с гладни човки…
    По-късно разцъфтяват
    по господарската земя,
    в мъха или по тучните ливади,
    сирашки, бели, тъжните му кости…

     

     

    Илюстрацията е снимка на перуанския фотограф Мартѝн Чамби.

     

    Прочети „Упражнение по „Елегичен оптимизъм“ на Константин Павлов“. 

    Обратно към съдържанието на броя.