• из „Записки за България и българите“ (Кръсташ)

    Любен Каравелов

    Орнамент от български ръкопис от XII век. (В. В. Стасов, 1887г.)

     

    *

    В народните предания съществува някакъв кръстат орел, когото шопите наричат кръсташ, а македонските българи – християнско птиче. Тоя орел лети по-високо от всичките други птици и често дохожда при бога. Чрез него бог изпроважда на земните жители ветрове, мълнии и гръмотевици. Тоя орел има четири криле, защото двете са недостатъчни за неговата служба по небесните височини. Своите небесни криле, които са опърлени по краевете от горещото слънце, той крие от хората. Кръстатият орел не яде мърцина, но хваща животните и изпива кръвта им. Тоя орел в множество приказници и предания помага на вихрушката или на самодивите да произвождат ветрове. В някои предания се говори даже, че той духа сам. В ямболските села през русалната неделя в петък момичетата и момчетата излазят на полето, берат цвете, вият го на китка и чакат захождането на слънцето. Щом небесното светило захване да захожда, то младежите се въртят на една пета, повдигат китките си нагоре и пеят:

    Вило, самодиво,
    със цветя обвита,
    с роса окъпана,
    с кръсташ засенена,
    с мляко нахранена!

    В едирненските села българите правят на Бъдни вечер срещу Коледа камила от различни кърпи и дрипели и носят я из къща на къща, дето им дават хляб, сирене, пари и други такива. Тая камила има четири криле и нарича се така също кръсташ. Когато камилата бива донесена в някоя къща, то момичетата и момчетата плашат с нея стопанинът и пеят:

    Петре, ветре,
    не кърши върби,
    не троши врата,
    не губи харман!

    Ако селото е голямо, то правят по няколко кръсташи, които се бият между себе си. Интересно е, че на тия кръсташи дават различни имена. Така например един от тях се нарича Страшко, други Белчо, трети Горньо, четвърти Рязко и т.н., а тия имена са тъждествени с имената на ветровете.

    [Събрани съчинения, т. 4, 302-303]

     

    Прочети „Баснословни животни“ на Джейн Лудън. 

    Прочети „От хаоса – ред“ на Олга Николова.

    Обратно към съдържанието на броя.