1.
Сред двайсет снежни планини
единствено
трепва окото на кос.

 

2.
Бях разтроѐн в ума си
като дърво
с три коса.

3.
Косът се виеше с есенните ветрове.
Бе малка част от пантомима.

4.
Мъж и жена
са едно.
Мъж и жена и кос
са едно.

5.
Не зная кое да предпочета –
красотата на извивките
или красотата на внушението,
свирукането на коса
или това след него.

6.
Висулки покриват дългия прозорец
със варварско стъкло от лед.
Сянката на коса
прелетя, насам-натам.
И настроението
във нея проследи
неразгадаема причина.

7.
О, тънки мъже на Хадам,
защо бленувате за златни птички?
Не виждате ли коса
как ходи сред краката
на жените покрай вас?

8.
Познавам изкусни напеви
и ясни, неотклонни ритми;
ала разбирам също,
че косът има нещо общо
с това, което знам.

9.
Когато косът се изгуби от очи,
той очерта ръба
на една сред многото окръжности.

10.
Ако видят полета на коса
в зеленеещата светлина,
дори търговците на благозвучия
фалцетно ще извикат.

11.
Той прекоси Кънектикът
в карета от стъкло.
Внезапно го прониза ужас,
привиждайки във сянката на екипажа
косове.

12.
Реката се движи.
Косът явно лети.

13.
Цял следобед беше вечер.
Валеше сняг
и щеше още да вали.
Стоеше косът
в клоните на кедъра.

 

 

 

Превод от английски Олга Николова и „Пеат некогаш“. Илюстрации: „История на британските птици“ на Уилям Макгиливрей (1837г.) и рисунка на Огата Кензан, XVIIв.