• Стаята

    Богдан Тетовски

    Аз тука главно влизам и излизам,
    излизам, влизам, влизам и излизам.
    Не съм разбрал, обаче, цяла вечност
    какъв е смисълът на странното брожение
    на стенния часовник със махалото
    като живеем само в две движения.
    Ала един ден влезе някой в стаята
    започна да крещи и да се мята,
    строши бутилки и портрети, към стената
    посегна да ме вземе и изхвърли.
    Защото аз от там сурово гледах.
    Но този нов за мен човек внезапно стихна,
    на масата в една голяма чаша
    по чудо оцеляла. Най-спокойно
    се люшкаше назад – напред водата
    в познатото движение омразно.
    Замислих се и бавно констатирах,
    че съм се върнал в себе си накрая.
    Прозореца разтворих нашироко,
    видях: момчета стрелят по врабчета,
    ала прозорците се пръскат на парчета
    и като луди всички духове на времето
    изхвръкват от запарените дупки
    и тръгват безразборно, без посоки
    след птичи гласове и къси рокли.
    Така е весело, така е най-правдиво –
    животът трябва да се изяде, да се изпие,
    а любовта съвсем да се излюби,
    за да се върна в себе си изцяло
    от ярост и от щастие погубен.

    Илюстрация: Андрей Тарковски, полароид.

    Обратно към съдържанието на броя.