• Природата в старите песни (Задало се е, подало…)

    За да добие един по-свеж поглед, препоръчваме на читателя
    да прочете „За средновековния пейзаж“ на Джон Ръскин, преди да подходи към тази песен. В текста на Ръскин той може да си „изплакне“ очите, както правят художниците на пейзажи с помощта на черно огледало. Така цветовете, загубили яркостта си от прекомерно взиране или банализиране, отново биха могли да заискрят в ума му. – бел. ред.

    Задало се е, подало,
    смилянско вакло момиче
    низ малка река надолу,
    низ зеленото ливаде,
    зелено сяно да сбира,
    вишни-череши да бере.
    Бялен ми вятър дуеше
    тестемельчек му форкаше
    кайно през Карлък мъглата,
    фустанчек му се кошмеше
    кайно в морето пяната,
    снажната му се коршеше
    кайно на Карлък елите,
    полици му се бялкаха
    кайно в морето далгите,
    плитчици му се ройкаха
    кайно ми в Арда рибките,
    очинките му светкаха
    кайно на небо звездите.


    Обратно към съдържанието на броя.