Природата в старите песни (Задало се е, подало…)

За да добие един по-свеж поглед, препоръчваме на читателя
да прочете „За средновековния пейзаж“ на Джон Ръскин, преди да подходи към тази песен. В текста на Ръскин той може да си „изплакне“ очите, както правят художниците на пейзажи с помощта на черно огледало. Така цветовете, загубили яркостта си от прекомерно взиране или банализиране, отново биха могли да заискрят в ума му. – бел. ред.

Задало се е, подало,
смилянско вакло момиче
низ малка река надолу,
низ зеленото ливаде,
зелено сяно да сбира,
вишни-череши да бере.
Бялен ми вятър дуеше
тестемельчек му форкаше
кайно през Карлък мъглата,
фустанчек му се кошмеше
кайно в морето пяната,
снажната му се коршеше
кайно на Карлък елите,
полици му се бялкаха
кайно в морето далгите,
плитчици му се ройкаха
кайно ми в Арда рибките,
очинките му светкаха
кайно на небо звездите.


Обратно към съдържанието на броя.