Удебеленията в текста са на преводача, както и бележките в квадратни скоби.

 

 

[…]

Нашето земно кълбо е обитаем свят. И именно пригодността му за тази цел трябва да ни води в опита да разберем неговото образуване. За да можем да стигнем до правилни заключения, не трябва да забравяме не само тази цел, но и средствата за нейното постигане. А те са: формата на цялото, материалите, от които то се състои, и различните сили, чието съчетание, противодействие или взаимно равновесие дават общия резултат.

Формата и структурата на тази маса [която е земята] са така съобразени с предназначението ѝ като обитаем свят, както и различните вещества, съставляващи я като сложно тяло. Меки и твърди части се съчетават по разнообразен начин, за да образуват средна по мекост почва, подходяща за употреба от животни и растения; влага и сухота са смесени така, че да дават храна или да поддържат растежа на тези тела; топлина и студ създават във взаимодействието си температура или климат, също така необходими, както самата почва. И всички те са дотам съобразени [с предназначението на земята като обитаем свят], че по отношение на свойствата на материалите или на конструкцията на машината, няма нищо по-очевидно за нашите сетива, от наличието и ефикасността на замисъла и интелигентността [intelligence*] на силата, която ръководи цялото.

[*Intelligence, в смисъла, в който думата е употребена тук, няма добър еквивалент в съвременния български език и въобще в съвременния език на науката. Да не се бърка с интелект или разум. Както личи от самия абзац, „интелигентността“ се отнася именно към (удивителния) факт, че нещата в природата са съобразени едно с друго и взаимосвързани – така, че да пораждат и поддържат живота.]

Когато съсредоточим вниманието си именно върху целите и средствата, можем да се надяваме да установим принципа, чрез който да проумеем относителното значение на частите на природната система, и да формулираме правила в избора на обектите на нашите изследвания. Насочвана по този начин, науката би могла да намери подходящи предмети за изследване във всяка обособима част на тази система от движение и живот – независимо дали се отнася до формата, свойствата или активната сила, действаща в нея; – и особено когато тази част би изглеждала анормална и неразбираема, ако пренебрегнем характера на системата.

[Хътън употребява четири фрази, за да опише Земята на този етап: обитаем свят, система от движение и живот, механизъм и машина. „Машина“ в този исторически контекст трябва да се разбира в по-широк смисъл, като съставно тяло, което върши определена „работа“ – поддържа живота.]

Наблюдавайки как работи земното кълбо, което се определя от конкретната му конструкция като машина, докато в същото време си даваме сметка до каква степен обособените части в конструкцията на машината зависят от начина ѝ на работа, ние можем да разберем какво представлява нашата земя и какъв е замисълът в нейното изграждане. Така ние започваме да виждаме ред, достоен за Божествената мъдрост, там, където досега сме си мислели, че виждаме игра на случайности, или абсолютно безредие и бъркотия.

[Привидната игра на случайности се отнася най-вече към скалните образувания, като тези по шотландските крайбрежия, където зъбери и канари на пръв поглед не следват никакъв различим ред. Голямото откритие на Хътън се състои в това, че той е провидял закономерностите в привидното безредие на релефа.]


Салисбърийските скали в Шотландия, които изследва Хътън.

 

За да добием по-общ и цялостен поглед върху този механизъм на земното кълбо, който го превръща в обитаем свят, необходимо е да правим разлика между трите тела, съставляващи цялото. Те са: твърдото [скалното] тяло на земята, течното тяло на морето и разтегливият флуид на въздуха.

Именно подходящата форма и взаимоположение на тези три тела превръщат земното кълбо в обитаем свят; а начинът, по който тези съставни тела са съобразени едно с друго, както и законите на тяхното действие, чрез които те запазват свойствата и местоположението си, ни дават Теорията на тази машина, която сега ще разгледаме.

Нека да започнем с една обща картина на споменатите току-що обособени части. Първо –  централното тяло на земното кълбо. Това тяло крепи частите, по-пряко изложени на нашия поглед, които можем да изследваме чрез сетивата си и чрез наблюдение [тоест, вътрешността на земята и видимите по повърхността ѝ скали, планини, долини и пр.]. За първата част обикновено се смята, че е твърда и инертна, но това заключение е просто предположение и по-нататък ще имаме случай, може би, да стигнем до друго виждане по този въпрос, след като сме изследвали стриктно, на основата на научни принципи това, което виждаме на повърхността, и след като сме си извадили заключения относно онова, което трябва да се е случило в по-вътрешната част.

[До този момент – края на 18-ти век – земното ядро е все още напълно непознато. Едно от големите постижения на Хътън е неговото разбиране за влиянието на вътрешността на земята, на лавата, наричана от него „минерален огън“, върху релефа на повърхността.]

Второ –  флуидното тяло на водата. Поради гравитацията, водата е сведена до сферична форма, а поради центробежната сила на въртенето на земята е сплесната на полюсите. Ролята на това течно тяло е съществена за образуването на нашия свят; защото, освен че предоставя средство за движението и живота на най-различни видове животни, водата е в основата на растежа и на кръговрата на организираните тела на земята, тъй като в нея се изливат реките и от нея се издигат изпаренията.

Трето –  неправилното по форма тяло на земята над равнището на океана. Това тяло несъмнено е най-малката част от земното кълбо, но то за нас е най-интересното. Именно на повърхността на тази част виреят растенията. Следователно, благодарение на нея животът на животните и растенията въобще се крепи в този свят.

И накрая, имаме заобикалящото ни тяло на атмосферата, което завършва земното кълбо. Този жизнен флуид е не по-малко необходим за функционирането на нашия свят от другите части. Едва ли има нещо, случващо се на лицето на земята, което да не се провежда и да не се осъществява чрез въздуха. Въздухът е необходимо условие за съществуването на огъня; той е животворният дъх на животните и спомага растежа на растенията. И докато допринася за плодовитостта и здравето на всичко, що расте, той също така предотвратява вредните влияния на гниенето. Накратко, чрез въздуха материята в този свят се поддържа в обращение, тъй като той вдига водата от океана и я излива по повърхността на земята.

Такъв е механизмът на земното кълбо. Нека сега да споменем някои от силите, чрез които се осъществява движението и дейността на самата машина.

Първо –  тласкащата или движеща сила, чрез която това небесно тяло, ако бе подчинено единствено на нея, щеше непрекъснато да се отклонява от пътеката, по която сега се движи и щеше завинаги да се отдалечи от своето предназначение, и като небесно тяло и като кълбо, даващо живот на растения и животни, тоест като жив свят.

Но това движещо се тяло е подчинено също на гравитацията, която го насочва право към централното тяло на слънцето. Така, посредством тези сили земята се върти около това светило и се движи по пътя си.

По същите принципи, всяка една част от повърхността на земята е ту изложена на светлина, ту на тъмнина, както в ежедневното, така и в годишното въртене на земята. Така получаваме променливостите на нощта и деня, толкова различни по ширините от екватора до полюса, и така красиво пресметнати, че да уравновесяват благотворното влияние на светлината, различно разпространена по зоните на земното кълбо.

Гравитацията и vis insita на материята [вътрешната сила на всяко тяло, чрез която то противостои на промени в състоянието си – определена от Нютон; инерцията] представляват първите две сили, различими в начина на действие на нашата система. И те са мъдро приспособени за предназначението, за което се използват.

После виждаме влиянието на светлината и топлината, на студа и кондензацията. Благодарение на тези две сили различните действия в нашия жив свят се осъществяват по по-пряко проследим начин; макар че други сили също са необходими, за да се образуват или променят тези големи действащи лица в икономиката  на живота и системата от променливи тела [която е нашият свят].

Сега няма да разглеждаме естеството на тези сили, или да изследваме законите на светлината и топлината, на студа и кондензацията, чрез които светът осъществява своите предназначения. Само ще споменем онези техни ефекти, които човекът е способен чрез разсъдъка си да схване и които по необходимост издават действието на дадена сила. Така, взаимодействието на тези сили ни дава разликите в сезоните на пролетта и есента, и благодарение на тях имаме благата на лятната горещина и зимния студ и притежаваме полезните за нас изкуствена светлина и огън за готвене.

Така ние получаваме в изобилие необходимите неща, за да живеем; доставят ни се неща, спомагащи растежа и съхранението на нашата животинска природа, както и други, чрез които да храним нашия интелект и да го използваме.

Има и други сили, определящи начина на действие на нашето земно кълбо, които можем само да изброим; такива са електричеството, магнетизмът и подземната топлина или минералният огън.

Сили с такава величина не биха могли да бъдат безполезни в един механизъм, в чиято конструкция личи мъдрост; но тук ги споменаваме най-вече заради общото им въздействие; и е достатъчно да назовем тези сили, чието съществуване е добре известно, но чието предназначение в цялостното функциониране на света все още тъне в мрак. Законите на електричеството и магнетизма са добре изследвани от естествоизпитателите, но ролята, която тези сили играят в икономиката на земята, не са установени. Подземният огън, макар че неговото въздействие върху земята е съвсем видно, е сила, която дори още по-малко разбираме. Досега той се възприемаше по-скоро като дело на случайността в природата, а не като присъщо свойство на минералния свят. Но именно като такова свойство бих искал да го покажа тук, като огромна сила със значимо влияние върху образуването и функционирането на земното кълбо.

И така добихме обща представа за машината и нейните движещи сили, чрез които нейните операции се осъществяват, умножими почти до безкрайност. Нека сега се съсредоточим по-конкретно върху онази част от машината, която обитаваме, за да можем да разгледаме естествените последици от нейните операции. Тъй като тези последици са видими за нас, имаме по-добра възможност да ги проумеем.

Този предмет е важен за човечеството, за притежателя на този свят, за надарения с интелект Човек, който предвижда нещата в бъдещето, и съобразявайки се с бъдещите си интереси, се стреми да разбере причините за нещата, за да може да оценява случващото се, което иначе не би могъл да познае.

Ако, изучавайки този предмет, ние използваме уменията си да изследваме природата, вместо да градим празни хипотези; ако можем да съберем данни, от които Науката да формира правилни заключения, то няма за дълго да останем невежи по отношение на естествената история на земята – тема, която досега се основаваше само на мнения, а не на доказателства. Едва ли има друг предмет, при който доказателствата да са толкова очевидни, макар че естествоизпитателите, водени от предразсъдъци или подведени от грешни теории, не са успели досега да ги оползотворят, за да разберат системата на този свят.

Но да продължим мъничко с нашите общи или предварителни идеи. Едно твърдо земно тяло не би могло да бъде обитаем свят; защото на растенията е нужна почва, за да растат, а почвата не нищо друго, освен материали, които се трупат от разрушението на твърдата земя. Затова природата е определила, че повърхността на тази земя, обитавана от човека, и покрита с растения и животни, се руши, като се разтваря от твърдото и компактно състояние, в което я намираме под самата почва; и тази почва, поради непрестанното обращение на водата, която тече от върховете на планините към общото вместилище на всичката вода [океана], постоянно се отмива. Така високите части на земята се изравняват с бреговете. Нашите плодородни равнини се образуват от разрухата на планините. И тези подвижни материали биват отнесени и по-нататък по наклонената повърхност на земята от течащата вода. Вече стигнали до морето обаче, те не могат за дълго да останат на брега, защото всяко движимо нещо, завихрено от ветровете, приливите, отливите и теченията, бива отнесено все по-навътре към дъното на морето, към неизмеримите дълбини на океана.

[Хътън се е занимавал и със земеделие. Разказват, че конкретен повод за изследванията му става следният факт: вадата, слизаща от хълма в градината, е трябвало да се чисти от нови наноси всяка година. Сравни два абзаца по-горе: относно нуждата да опознаваме причините за нещата, за да разбираме какво (ни) се случва. За повече виж и тук.]

Ако по този начин растителната почва бива постоянно премахвана от повърхността на земята и ако нейното място се осигурява от рушенето на твърдата земя, както обяснихме току-що, можем да си представим, че нашата красива машина в един момент би стигнала до своя край; край, произтичащ не от някаква грешка в градежа на света, а от самата рушимост на земята, която е иначе така необходима в системата на земното кълбо, в икономиката на живота и растителността.

Огромното време, което би било необходимо за цялостното разрушение на земята, не противоречи на това виждане за бъдещите събития, към което ни насочват неоспоримите факти и установените принципи. Времето, което измерва всичко според нас и често не ни достига в нашите планове, за природата е безкрайно и сякаш не значи нищо; то не би могло да ограничи онова, благодарение на което въобще съществува. И тъй като естественият ход на времето, който на нас ни изглежда безкраен, не може да бъде ограничен от някое крайно действие, развитието на нещата на нашето земно кълбо, тоест, естественият ход на природата, не може да бъде ограничен от времето, което трябва да продължи непрекъсвано. Затова смятаме, че рушенето на нашата земя е неизбежно, доколкото то се осъществява от процеси, необходими за съществуването на земното кълбо като обитаем свят и доколкото не познаваме други части от икономиката на природата, в които други процеси и друго намерение може да са налице.

Досега разглеждахме земното кълбо като машина, конструирана на базата на химични и механични принципи, чрез които различните части са приспособени по форма, свойства и количество за дадено предназначение; предназначение, постигнато успешно и без колебание, в което можем да видим мъдрост, разглеждайки средствата, създадени за постигането му.

Но нима можем да разглеждаме този свят просто като машина, която ще просъществува само дотогава, докогато нейните части останат по сегашните си места в необходимите форми и с необходимите свойства? Дали всъщност не бихме могли да разглеждаме земята като организирано тяло [организъм]? Тъй че необходимото изхабяване на машината естествено да се възобновява от същите съзидателни сили, чрез които е била образувана?

В това, което следва, ще разгледаме как е изградена земята, за да разберем естествените процеси, протекли в нейното минало; да извлечем принципи, чрез които да си извадим заключения за бъдещия ход на нещата, и за да преценим какви са тези действия, чрез които един така мъдро подреден свят, се саморуши. Така можем да научим чрез какви средства този саморушащ се свят се обновява или как обитаемата земя се изгражда наново.

Чернобелите илюстрации са от оригиналното издание на „Теория на Земята“.

Превод от английски Олга Николова.

Hutton, James. Theory of the Earth with Proofs and Illustrations in Four Parts. Vol. I, Edinburgh, 1795. (Project Gutenberg, 2004).