Мисли́ за скоростта на ябълката.

Видя дърветата напъпили на ра́нина
мисли́ за пъпките които
с триста хиляди км в секунда
на безброй слънца се разпиляха
на безброй мехурчета

Видя цветята сутринта по ра́нина
мисли́ за цветята
за неумолимата енергия на слънцето
за тюла люляков на пролетта
за арестуваните хора за мъртвите деца
за тъгата на летящия към свойта цел куршум
за села, градчета, градове мисли́
мисли́ за цветята
всички те сънуват един и същи сън
но на всички сънищата са различни.

Видя зелените пера при първия цъфтеж
мисли́ за зелените пера
за зелените пера които си стоят сякаш нищо
няма да се случи
зелените пера очакващи със палаво буйство
дръзко инкрустиращи гръдта на вятъра със
сребърна украса
зелените пера за тях мисли́

Ще се преобрази напролет тази ябълка
зеленото ще се превърне в алено
във вкус ще се превърне аленото
и после в галопиращ аромат
и ето я на ябълката точката върховна:
по-малка от юмрук и обла
с твърда бляскава корица
преливаща във разни багри от зелено до червено
с приятен дъх
възкисел вкус
хрупкава и ситносеменна –
Ябълка от Розоцветните.

Мисли́ за скоростта на ябълката!

Ако посегнеш в ръката ти ще се окаже
ако падне на земята гние разлага се
и се пръскат семената и́ в пръстта
на пръстта в утробата.

Ябълката гние но носи в себе си и свойта мъст –
мъстта филиз да израсте в дърво да израсте.

Мисли́ за тази скорост на плодене и раззеленяване
(зелено алено тръпчивост аромат)
за скоростта на падане със клона за скоростта на гниене.
Скоростта навъртаща 300000 км във секунда
е вън от мен отделно от мен против мен
и тази благородна топлина която тръпне на
върха на пръстите
е прикътан във смъртта живец
наслоен като зелените коси на милата
удълженият живец
това е моят начин на живот
това е моето упорство
това е моето…
Не ви заменям моя щура дързост моя грубост
това е нещо друго безсмъртно и независещо от мен
този обвил ме и разтърсващ животворен сок.

Мисли́ за скоростта на ябълката скъпа моя
Мисли́ за скоростта с която те очаквам.

 

 

 

Йоздемир Индже, „Написано върху водата“ (изд. „Народна култура“, 1982г.). Превод от турски: Хасан и Мехмед Карахюсеинови.