Не е пътека – намек за пътека е.
Тук някой е пресякъл през тревите,
преминал е случайно, еднократно, вълните им са стигали до кръста му.
Къде е искал да отиде, господ знае, един такъв плувец насред тревите,
но тук, изглежда, устни е разквасил със шепа дяволити горски ягоди,
а по-надолу, без да забележи, е стъпкал следващите без да иска.

О, тъй навярно съм вървял през книгите и устни съм разквасвал
с дъхав смисъл, а два-три реда по-надолу – съвсем неволно –
смисъла съм стъпквал. Къде съм искал да отида – господ знае.
Това е онзи еднократен господ, който държи ръката на четящия
в една единствена и невъзможна за никой друг и никога вселена.
Не е пътека – намек за пътека е…

 

 

Картината: Балтюс, „Момиче в червено и зелено“, 1939г.