Нима нищо не може да направи човешкото изкуство? Нима ни остава само да прерисуваме и отново и завинаги да прерисуваме образите на света? Не. Има работа за нас и няма човек, който да е толкова глупав, или толкова слаб, че да не му се полага работа в това отношение. Но работата на човека не е да се опитва да доукраси нещата в света, а да ги обясни. Нашата безкрайна вселена е неизмерима, неразбираема, немислима в своята цялост. Всяко човешко същество трябва бавно да изговаря и дълго да съзерцава онази част от нея, която може да проумее. После той трябва да изрази онова, което е научил, като го изтръгне от безкрая, както се откъсва теменужка от поляната, за да го остави за тези след него. Ти не подобряваш нито теменужката, нито поляната – но вземайки цветето, го правиш видимо. А после трябва да направиш видима и силата на това цвете да радва сърцето ти и трябва да почетеш добрите мисли, които цветето поражда в ума ти и да запишеш върху листенцата му историята на собствената си душа. Понякога на човешкото същество се удава да постигне и повече от това, то може да освети цветето в странна светлина и да го покаже по хиляди начини, досега непознати: начини, подчинени на необходими и благородни цели, за които е трябвало да избере инструменти от богатата работилница на Бог. Всичко това може да направи човекът: и единствено тогава той върши онова, което всеки християнин би трябвало да върши, както с писаното, така и със сътвореното слово, „правилно да отделя истинското.“ От безкрая на писаното слово, той трябва да събере и да извади неща нови и стари, да ги избере според сезона и отредената им работа, да ги обясни и да ги направи явни за другите, с такива илюстрации и с такава убедителност, каквито са по силите му, като ги увенчае с историята на онова, което Бог е сторил за душата му чрез тях.

[…]

Тъй че не се страхувай, читателю, да отсъждаш между природата и изкуството – стига да обичаш и двете. Ако можеш да обичаш само едно, нека то да е Природата. С нея си в сигурни ръце. Но ако само нея обичаш, не се опитвай да съдиш за изкуството, за което не си готов да отделиш ни мисли, ни време.

 

 

Конфигурации на носещи колони, рисунка на Ръскин.

 

Украси на основи, рисунка на Ръскин.

 

 

Превод от английски Олга Николова.

„Камъните на Венеция“, том I, глава XXX, пар. V. Илюстрациите са от същия том.