21. Войните на царете заради растения са били по-кървави, изписани не с перо, а с топове и саби.

Заради боровото дърво, наречено кедър, Адриан унищожава Йерусалим.
Заради кампешевото дърво испанците и англичаните водят война, 1736г. – 1743г.
Заради смокинята Ксеркс се вдига срещу атиняни, както и Рим срещу Картаген, според разказа на Катон.
Юдеите и римляните се бият заради балсама (храст). Плиний, книга XII.
Кашуто е често причина за войни при бразилците.
Фурмата често е била причина за скарвания между източните народи.
Индийското орехче кара холандците да нападнат (Източните) Индии.

 

77. Фрагментите на ЕСТЕСТВЕНИЯ МЕТОД трябва да се търсят прилежно.
Това е началото и крайната цел на ботаниката. Природата не прави скокове. Всички растения граничат с други на всички страни, като областите на географска карта.

[„Фрагменти“ Линей нарича определенията на растенията. С други думи, естественият метод би съответствал на пълнотата на природата в нейната непрекъснатост.]

153. Подреждането на растенията се осъществява синоптично или систематично и се нарича метод.

Най-значимите методични ботаници се издигат чрез математически метод в естествознанието, от относително прости към по-сложни неща; …
Естественият инстинкт ни учи да научаваме първо за близките неща, а за най-фините – най-накрая.

163. Естественият метод е върховната цел на ботаниката.

Меморанда
БОТАНИКЪТ

Характерът на БОТАНИКА трябва да бъде пределно ясен за начинаещия, така че да може да различава истинските автори от учените компилатори.
ИСТИНСКИЯТ БОТАНИК развива ботаническата наука във всяко отношение.
Грубият шарлатанин не допринася за развитието на науката.

1. Истинският ботаник подрежда растенията систематично;
А не ги изброява без ясен ред.

2. Той приема за отправна точка плода в своята теоретична подредба;
А не променя подредбата спрямо листата.

3. Той приема естествените родове;
А не измисля погрешни родове, заради някоя отклоняваща се от обичайното черта.

4. Той задава отделни видове;
А не измисля фалшиви такива от разновидности.

5. Той полага разновидностите в техните видове;
А не им позволява да се наредят до тях.

6. Той търси и избира най-важните синоними;
А не се задоволява с всякаква заварена номенклатура.

7. Той разглежда пределите на характеристиките [„определенията“ – за Линей думата е синоним на разграничения, очертаването на границите, пределите на нещата];
А не предпочита безполезните пред истинските имена.

8. Полага усилия да намери за неустановените растения място във видовете;
А не гледа на по-редките растения с бегъл поглед.

9. Той представя събирателно описания, които включват съществени определения;
А не разгласява естествената структура с измислени красноречия.

10. Той внимателно разглежда и най-малките части;
А не пренебрегва онези неща, които са най-показателни.

11. Той пояснява винаги на базата на своите наблюдения;
А не се задоволява със съмнителни имена.

12. Той наблюдава всички особености със собствените си очи.
А не компилира бележките си само на базата на авторитети.

МАЙСТОРИТЕ на изкуството се изкачват в храма на ФЛОРА по тази стълба.

Рисунки: Джон Ръскин.
Превод от английски Олга Николова. Linnaeus’ Philosophia Botanica, trans. Stephen Freer (Oxford UP, 2005).