История на племето тева

 

Където живеели, живеело и Смеещото се момиче-воин –  едно момиче, което не слушало ни майка си, ни баща си, ни чичо си. Те му казвали да бъде добро момиче, но то лесно се ядосвало. После се уморили да му казват да бъде добро и престанали. Веднъж момичето  мелело царевица. А много врагове се появили, наближавали селото. Чичото дошъл в къщата и попитал майката къде е момичето. Майката казала, че то мели царевица. Чичото отишъл до мястото за мелене, хванал момичето за ръката и му казал:

– Вземи лъка и стрелите. Иди да се биеш с враговете, които идват. Ти не ни слушаше и се държеше като момче. Сега е време да отидеш да се биеш и да бъдеш храбра.  Момичето се засмяло:

– Ха! Ха! С радост ще отида – казало то. – Горя от желание да ида и да се бия с враговете. Не се страхувам. Ще направя всичко по силите си.

– Затова ти казвам. Тръгвай! – казал чичото.

–Тръгвам – отвърнало  момичето.

То се изправило и чичото му подал лъка и стрелите и окачил бойната препаска през гърдите му. Момичето  се огледало. На стената висяло  кречетало. Момичето пристъпило и го взело. После започнало да пее. Щом спряло да пее, се засмяло: „ Ха! Ха!“

Така пяло четири пъти в стаята. После излязло и пяло четири пъти навън. Когато спирало да пее, се смеело: „ Ха! Ха!“,  защото не се страхувало да се бие.

После тръгнало и мъжете го последвали. Хората казвали:

– Момичето (te’towa) на Тополите (родът) отива да се бие!

Някои му  се присмивали. Но момичето продължило, като пеело и се смеело: „Ха! Ха!“ – щастливо да отиде да се бие. Преди да се сблъска с враговете, то четири пъти повдигнало полата си, за да им покаже, че е момиче.

После се втурнало да се сражава. Избило всички врагове този ден. След това битката свършила и момичето  се обърнало. Мъжете, които се сражавали заедно с него, видели, че то се е превърнало в okuwa: носело маска, наполовина синя, наполовина жълта, с дълги зъби. Те се уплашили – то изглеждало странно, вече не приличало на момиче. Но то продължило да пее своята песен, като завършвало с „Ха! Ха!“Така продължило към дома и мъжете го последвали. Когато стигнали в селото, всички излезли да видят момичето, което се било превърнало в Лице. [„Лице“ (person) се използва за свещено или духовно същество.] Когато тръгнало да се бие, не изглеждало по този начин.

Момичето се упътило към дома си, влязло и свалило маската си, като я окачило на стената. И закачило кречеталото си на същото място, а лъка и стрелите –  до него.

Така момичето се превърнало в Смеещото се момиче-воин. Чичовците му дошли  в дома вечерта. Били  обсъдили случилото се помежду си. Цял ден разсъждавали, че това момиче трябва да е мъж. И така, като влезли в къщата и се събрали, най-старият чичо казал на момичето, че искат то да застане начело на племето като Пота’и (да стане военен вожд). Макар че било момиче, било също и мъж. Тъй че, казали те, когато ни нападат врагове, момичето  ще бъде наш водач в битките.

– Трябва да бдиш над хората –казали му те. – Ако дойде болест, трябва да прогониш болестта от хората. И всички хора трябва да бъдат за теб като твои деца. Грижи се за тях както трябва.

А след това момичето станало добро момиче, вече не се държало както преди. Когато имало война, то заставало начело и се обличало като по време на битката преди.

Когато умряло, Смеещото се момиче-воин оставило маската си и казало, че маската ще го представлява. Така момичето щяло винаги да бъде с народа си, дори и мъртво.

– Ще бъда винаги с вас – казало то. – Маската съм аз – казало то.

Затова родът на Тополите пази тази маска.

 

 

Превод от английски Олга Николова.
Източник: Native American storytelling: a reader of myths and legends edited by Karl Kroeber (2007).
Маската е на племето тлингит. Втората снимка е на Едуърд Къртис. Индианец от племето тева хвърля царевично брашно за слънцето (ежедневен утринен обред).