Нищо ново на поетичния фронт, драги читатели. Ние излязохме да обходим литературните синори и положението – втръсна ни да го казваме – е отчайващо! Но какво друго да е? Не е ли поезията просто част от литературата, която, няма какво да се лъжем, си е бизнес, част от развлекателната индустрия? Всичко друго е мухлясала романтика! 10 лв за среща с автор? Разбира се. Едно време така са разхождали из села и паланки джуджета, гиганти, мустакати жени и сиамски близнаци, а и тук-там са показвали по някоя картина, от която завесата се вдигала срещу една средна (да не преувеличаваме все пак) монета! Току-виж и ние сме решили да се качим на магарето си и да обиколим страната – ще повдигаме воала на мистерията срещу левче, а полите, под които се крие едната ни гола сабя, срещу две.

 

 

За изпусналите новината, визираме „Литературни понеделници“, организирани от Светлозар Желев в „Перото“. Тези „срещи“ с писатели се таксуват 10 лв, като събраните максимум 500 лв щели да се делят между автора и НДК. Организаторът и водещ на въпросните „понеделници“ се явява също така директор на Център за книгата към НДК, сам той автор на книги, водещ на рубрика в „Библиотеката“ по БНТ и на подкаст в сътрудничество с издатели, литературен агент, импресарио и пр. и пр. Сам г-н Желев вероятно би се описал като всеотдаен борец за българската литература и с едно свойствено великодушие в това си свое описание би пропуснал да отбележи многобройните конфликти на интереси (казано на бизнес език), в които е изпаднал. Ние обаче няма да ги пропуснем и ще дадем следния съвет на младите писатели: ако искате да си пласирате стоката на тъй малкия български пазар (прост народ, малък пазар!), марш в „Перото“ да си платите лептата и да се отъркате о когото трябва! Ясно ли е, котенца? С мъркане и виене на опашки около нечии подходящи глезени далеч се стига!

Г-н Желев ни убеждава, че в целия цивилизован свят заплащането на вход за срещи с писатели било обичайната практика. Е, малко послъгва и преувеличава, но нали е в името на доброто! И писателите трябва да ядат. Ето как ни призовава да се извисим, тоз борец за осребряването на таланта:

Трябва да налагаме нормалността на цивилизования свят, а не да казваме „Тука е така“. Пиратстването на книги, филми и музика обезценява труда на артиста. (А какво общо има пиратството тук?) Нежеланието да платиш за неговия труд и неразбирането за важността и ценността му е не просто порок, а тумор в обществото ни. Хайде да се опитаме да оценим литературата.

Хайде! И ние това казваме. Но бихме искали да оценим и времето и вниманието на читателите, тъй че предлагаме следното: 10 лв за вход на срещата – добре. Ако срещата ни научи на нещо, разведри ни или ни вдъхнови, даже още 10 лв ще дадем. НО ако е пълна загуба на време, организаторите трябва да ни върнат 10-те лева и да добавят още 10 за пропилените ценни минути от тъй краткия ни човешки живот. Какво ще кажете, г-н Желев? Риск печели, риск губи, нали така? Или рискът е само за купувача, както е в целия цивилизован свят?

В своята пледоария от дълбините на провинциализма г-н Желев небрежно размива понятията (все в името на литературата!), тъй че в един момент читателят не знае за „среща“ ли става дума, за „лекция“ ли или най-паче за промоция на книги, т.е. за реклама и продажби. Но кой се интересува дали ясно разграничаваме маркетинг от новини и реклама от литература?

Ние обаче бихме искали да продължим да насърчаваме „артистите“ да не очакват никой просто да ги „подкрепя“, защото изкуството не е и никога няма да бъде клуб за ощетените от икономиката и опечалените от съдбата. Всяка „подкрепа“ е вид опекунство. И е по-добре да изкарваш 5 лева честно, отколкото 500 на цената на нагаждачеството – сиреч, на цената на самото изкуство. Знаете чудесно за какво говорим, нали, многопочитаеми поети и писатели, виснали по опашките на програмите за подкрепа на това и онова, всички вие, които се опитвате да напишете/издадете/преведете/адаптирате за сцената еди-какво си, за да се вмести в този или онзи европейски проект, пък да пипнете хонорарите оттук-оттам и да замажете очите на филистините-администратори (в името на литературата!), а после да излезете на площада, за да протестирате срещу корупцията? O, sancta simplicitas! Не чак толкова санкта, но пък симплиситас и още как!

На читателите пък бихме искали да оставим избора да си бъркат в джобовете или в носовете, както им харесва. В повечето случаи, когато става дума за нашата съвременна литература, второто би било за предпочитане.

И тъй ние нашите 10 лева днес ги дадохме за една чудесна топла, ухаеща баница – истинска утеха след четенето на литературни сайтове и гледането на записи от псевдолитературни фестивали – да, да, Вас имаме предвид, г-н Дишев, с тъй наречения „Международен София ГлосиФест есен 2020“! Разбира се, „с подкрепата на….“ Ах, тази подкрепа! И поети от 4 континента! Фестивал? Пък то било най-вече разни познати, които пратили записи как унило четат нещо си и мрънкат, понеже ги „помолили“! Не ви ли беше срам? Но какъв срам – щом е „в името на литературата“ и най-аматьорската и калпава работа минава! Дайте вашите 10 лева насам!

Бяхме отегчени до сълзи, драги читатели, и нямаме ни най-малкото намерение да отделяме и секунда повече за подобни глупости. Предпочитаме да си хапнем баницата – и да я полеем с чаша хубаво вино. Баста и наздраве за цената на литературата! Да живеят десетачките!