Човешки свят

Къща, съградена от зора,
от вечерна светлина съградена,
къща, съградена от тъмен облак,
от мъжки дъжд съградена …

Колко често човек стои пред света в недоумение! … Каква е тази божествена драма?

Човек никога не стига до края на подобна история.

Словото е не просто най-важното нещо в света ни, то Е светът ни.
Извън назованото, ние не съществуваме. И нещо повече: както назоваваме света, така го живеем. ... Всяка загубена дума е загуба на част от света.

… и аз съм заставал лице в лице с нещо свещено и вечно. Нещо извън времето, наистина извън него…

Когато минавам по пътеката
и чувам птиците,
забравям, че съм човек.

Копитата на моя кон са като ахат със жилки в него,
глезените му са като тънко орлово перо…
Аз съм моят кон.

Някъде по това време той започна да носи вкъщи нови, по-различни думи. По-дълги, силни и диви.

Но ето че през вековете, над тази тема са се упражнявали и множество могъщи, просветени умове.

Целият смисъл на една книга е съсредоточен в това какво се случва в петте минути, след като я прочете човек.

Казвали са ми, че хуморът ми бил прекалено жесток, но не го вярвам. Хуморът винаги крие в себе си любов…

Стоя по ъглите на улиците, наблюдавайки как светът се променя, как киното се променя. По ъглите на улиците виждаш всичко….Това е единственият начин да видиш как се променя светът, накъде вървят нещата.

…много често, когато търсим първопричината, понятията на които почива въпросът ни губят своя смисъл. Въпреки това си струва да продължим да търсим отговора, следвайки духа на въпроса….

Тук думите на средновековния философ добиват своя смисъл. Бог е сфера, чийто център е навсякъде, а обиколката ѝ – никъде.

Току-виж и ние сме решили да се качим на магарето си и да обиколим страната – ще повдигаме воала на мистерията срещу левче, а полите, под които се крие едната ни гола сабя, срещу две.