За благородния елен и неговата природа

 

Благородният елен е достатъчно познат и не е необходимо да описваме как изглежда, тъй като малцина са онези, които не са го виждали.

Благородните елени са животни пъргави и мощни, удивително умни и предпазливи. Навлизат в брачния период около Кръстовден през септември, а сватбуването им продължава цял месец, и докато излязат напълно от него, могат да минат даже и два месеца. В това време те са свирепи и нападат хората, както би сторил и разгоненият глиган. Тогава те са опасни, защото човек много мъчно се възстановява след едно сериозно нараняване от елен. И затова казваме: „След глигана – врач, след елена – бира.“ [Бира се пиело на погребения. – бел. пр.] Защото благородният елен удря с голяма сила, като с боздуган, такава огромна мощ притежават главата и тялото му.

Елените се убиват един друг, бият се и се раняват, докато сватбуват, и пеят на своя си език, както пее и влюбеният човек. През този период те убиват кучета, коне и хора, но хрътките успяват да ги притиснат, както правят и с глиганите, особено ако са изтощени; така, на излизане от леговището му, съм виждал елен да ранява кучкаря, който водеше преследването, после той уби гончето, а след това и един ловен кон.

И така, докато сватбуват през брачния си период, ако в гората няма достатъчно женски, а има повече мъжки, елените се бият, раняват се и се убиват едни други, защото всеки иска да бъде господар на кошутите, и лесно най-големият и най-силният удържа победа в сватбуването и става господар. А когато накрая е притиснат и изтощен, другите елени, на които е отнел възможността за чифтосване, го преследват и убиват; и това е истината. И това може да бъде видяно в парковете, тъй като винаги най-големият елен бива убит от другите, не докато сватбува, а когато излиза от брачния период и е изнурен и слаб.

В горите това не се случва толкова често, защото след сватбуването победителите изчезват, накъдето им хрумне. Освен това, сватбуват на различни места в гората. После, когато се откъснат от кошутите, те се събират на стада и заедно с младите елени обитават по-често поляните и храсталаците, отколкото горите, за да са на по-топло и на слънце. Тогава те са слаби и изпосталели, заради умората от любовните им усилия с кошутите, а също и заради зимата и недостига на храна.

След това те изоставят стадото и се разделят на по два, три или четири елена до месец март, когато започват да навеждат глави; старите елени го правят по-рано, другите – по-късно, според възрастта им или съобразно с това доколко е била лоша зимата, дали са били гонени от ловци или са били болни: и така, клатят глави, а после се възстановяват. И когато навеждат глави, те се мушат в гъсталаците, колкото могат по-навътре, за да подновят рогата и мазнината си в местности, богати на пшеница, ябълки, лози, втори треви след косене, свежи клони, грах, боб и други плодове и треви, с които се хранят.

И понякога големият елен има компаньон с него, когото наричаме паж, който му принадлежи и изпълнява волята му. И ако не ги безпокоиш, остават заедно през целия сезон до края на август. И тогава започват да размишляват и да се подготвят за сватбуване, да скитат и да се отдалечават от местата, където са били през целия сезон, за да търсят кошути. Растат им новите рога – от месец март, когато хвърлят старите, до средата на юни – и ето ги с корони, които ще носят през цялата година; и така те се снабдяват с нова козина и главата им е мека и покрита с кожа и козина в началото, а под тази кожа растат яки и остри рогата. И ходят да се търкат в дърветата, за да махнат тази кожица, около празника на Мария Магдалена (22 юли), благодарение на което главата им става твърда. Лъскат и острят рогата си на фурните за въглища в гората, понякога там, където се вършее просото, понякога в пещите за битум, понякога в мините, където се добива мергел. Новите рога са наполовина израсли към средата на юни, според това кога са почнали да растат, и най-големи са през целия август.

 

 

Малките се раждат обикновено през май и кошутата ги носи около девет месеца като кравата, и понякога има две теленца. И не казвам, че някои не се раждат по-рано, а някои – по-късно, ако има причина; но говоря по принцип по този въпрос, както и по другите.

Раждат се на петна и запазват козината си чак до края на август, когато заприличват на баща си или майка си. И вече бягат толкова бързо, че и хрътките, и дори стрелата от арбалет с трудност ги стигат.

При елените различаваме няколко вида козина, предимно три, които наричаме кафява, светла и руса. И рогата им са с различни форми: някои се наричат добре надарени, шипести, добре разклонени или добре разтворени, и добре разположени.

Добре разположени ще рече, че роговете са подредени в зависимост от височината и големината им, на еднакви разстояния едни от други и затова са добре разположени.

Добре надарени са, когато са гъсти и големи рога с разклонения. Тогава рогата са добре разположени и разклонени, а короната е висока и отворена.

Шипести са когато, независимо дали са високи или ниски, тънки или гъсти, рогата имат много малки шипове отгоре до долу.

Иначе короната се нарича крива: когато е странна и шиповете отиват назад или когато има двойни розетки или други кривини, които иначе нямат другите елени.

Една се нарича висока и отворена корона – с малко и отдалечени шипове. Друга – ниска, – дебела и с много малки шипове.

Първият рог, който е до розетките, се нарича очен шип, вторият – надочен шип. Тези на върха на стъблата се наричат „шипове на короната“. Когато стъблата са двойни, те се наричат „вилообразни“, когато има три или четири шипа – „разклонени“, а когато има пет или повече – „палмообразни“. А когато има шипове в кръг като на корона, това се нарича коронован елен.

Когато рогата са излъскани в купите за въглища, лесно стават черни. Същото е и когато са потъмнени в битумните пещи, заради черната като кал почва; а когато са излъскани в мините за мергел, остават бели; но някои са бели по природа, а други – черни. Когато ги потъмняват, елените рият с копита, после се въргалят като коне и потъмняват шиповете и короните си и въобще – изцяло рогата си. И когато свършат с лъскането, което става през целия юли, остават така до Кръстовден през септември и навлизат в брачния си период, както казах.

В годината след раждането си имат издутини, на втората – навеждат глави и ги търкат и от този момент нататък могат да сватбуват.

Ловът на елени е хубаво нещо, защото е хубаво да дебнеш елен и хубаво е да го подгониш, и хубаво е да го оставиш да бяга, и хубаво е да го преследваш, и хубаво е да го гониш от едно място на друго, и хубаво е да го притиснеш, където не може повече да избяга, по вода или по суша, и хубаво е да хвърлиш вътрешностите на кучетата [един вид обредно действие – бел. пр.], и хубаво е добре да го одереш и да го нарежеш, и хубаво е и вкусно еленското месо.

Той е красиво животно и приятно, дотолкова, че ако вземем всичко предвид, вярвам, че ловът на елен е най-благородният лов, на който можем да се отдадем.

… [Пропуснато е описанието на изпражненията на елена, по които се познава къде обитава и как се храни. – бел. пр.]

Някои елени са по-бързи и бягат по-добре от другите, както това е и при други животни; някои са по-предпазливи и хитри от другите, както е и при хората – едни са по-мъдри от други. И това се дължи на майка им, на добрия им род и доброто им възпитание и зависи от това дали са родени под благоприятни звезди и небесни знаци; и това е вярно също за хората и за другите животни.

Хващаме ги с кучета, със зайчари, в мрежи, въжета и други приспособления, в ями, със стрели и чрез други капани, като ги притискаме със сила, както ще опиша по-долу.

Възрастният елен има удивителната способност да се самосъхранява и да пази предимствата си; защото, когато го гоним и бяга пред следотърсача, или когато гончетата го намерят без следотърсача, ако с него има друг елен като негов компаньон, той го оставя на кучетата, за да се спаси, и кучетата тръгват по другия, а той остава на спокойствие. А ако е сам и кучетата го надушат, той се връща хитро в стадото и търси други елени или кошути, за да обърка кучетата, а той да се отдалечи; а ако не успее, тръгва от стадото и хуква там, където знае, че има други елени и кошути и когато ги стигне, остава в стадото и понякога бяга с тях. И след тези хитрина по-нататък спира, така че кучетата се заблуждават и подемат следите на другите животни пресни и нови, а той остава на спокойствие. А ако има умни кучета, които знаят как да държат следата, и като види, че не може така да се измъкне, той става много хитър и започва да бяга по разни пътеки в едната посока, а после в обратна посока, но пак по следите си. И всичко това прави, за да не могат кучетата да го следват и за да може да се отдалечи.

Бяга често по посока на вятъра и това е поради три причини: защото когато бяга срещу вятъра, вятърът влиза в устата, изсушава гърлото и му причинява голяма болка; и също бяга в посоката на вятъра, защото така чува винаги кучетата, тичащи зад него, и също за да не могат добре да го надушват, защото вятърът им духа откъм опашките, а не в носа, и защото като ги чуе съвсем близо, бърза повече, а когато ги чува далеч, не бърза чак толкова.

Когато е прегрял и уморен, отива и се освежава в големите реки и понякога се оставя да се носи по реката половин левга или повече, без да излиза на единия или другия бряг. И това прави поради две причини: за да се разхлади и освежи, защото е загрял, а другата причина е кучетата и ловецът да не могат да го последват, нито кучетата да могат да го надушат във водата, като преди по земята.

И ако в цялата околност няма големи реки, отива в малките и върви срещу течението или по него, според както му харесва, без да излиза на брега за половин левга или повече; и се пази да не докосва клоните и вейките, а остава винаги по средата, за да не могат да го надушат кучетата; и това прави поради онези две причини.

А когато не може да намери реки, отива в езеро или други водни места или мочурища. И ако има голяма преднина пред кучетата, влиза в езерото и се къпе един-два пъти, после излиза откъдето е влязъл и се връща по стъпките си по същия път, по който е дошъл, описва една или повече дъги и после се отклонява, за да отиде някъде и да си почине; и това прави, понеже добре знае, че кучетата ще го следват до езерото, откъдето е дошъл. И като не надушват, че е отишъл по-далеч, никога няма да се върнат обратно по пътя, откъдето са дошли, защото ще надушват, че вече са минали оттам.

Еленът живее по-дълго от всички други животни, тъй като може да доживее и сто години; и колкото е по-стар, толкова е по-красив в тялото и рогата и толкова е по-великолепен, но вече не е нито толкова бърз, нито толкова лек, нито толкова силен.

И някои казват, но аз не го потвърждавам, че когато е много стар, удрял с копито някоя змия, докато тя се разгневи, после я изяждал и отивал да пие, а после тичал насам натам; и водата и отровата се смесвали и го карали да изкара всичките си лоши хумори, които има в тялото, и така подновявал плътта си.

Рогата на елена са лек срещу втвърдяването на нервите и за избягване на всяка болка, особено когато се дължи на студ; същото важи и за костния мозък. В сърцето имат кост, която лекува, защото успокоява сърцето; и много други неща имат в себе си, лековити и полезни по най-различни начини, но би било твърде дълго да ги описвам.

Еленът е по-мъдър в две отношения от човека и от всяко друго животно: едното е свързано със сетивото му за вкус, защото той има най-добрия вкус и по-добре усеща и намирисва добрите треви и листа и другата паша, която би му била полезна , отколкото който и да е човек или животно. После той има повече мъдрост и хитрост, за да пази живота си, отколкото всяко друго животно и човека, защото няма толкова добър ловец, нито толкова добри кучета, които да не са били често заблуждавани, докато се стремят да притиснат елена; и това е благодарение на неговото чувство, хитрост и ум.

Колкото до кошутите, някои са ялови, а други раждат теленца. За тези, които са ялови, сезонът започва, когато свършва този на рогача и продължава до Великденските пости. Кошутата, която ражда теленца, когато сутринта отива в своя храст, не остава никога с теленцето си, ами го оставя далече от себе си; удря го с копито и го кара да легне и еленчето остава там, докато тя отива и пасе, а после тя го извиква на своя език и то идва при нея. И така тя прави, тъй че ако я подгонят, еленчето ѝ да може да се спаси и да не бъде намерено заедно с нея.

Елените бягат най-добре от средата на май до Св. Йоан Кръстител (24 юни), в сравнение с всяко друго време; защото са възобновили тялото, козината и рогата си, благодарение на новите треви, новата шума и плодовете, и не тежат много; защото още не са възстановили мазнината си, ни вътре, ни вън, ни напълно рогата си, така че са по-леки и по-бързи; но от Св. Йоан Кръстител нататък, стават все по-тежки, и така е през целия месец август.

Кожата им е много добра за различни неща, когато е добре приготвена и добита в подходящия сезон.

Когато са близо до високи планини, елените слизат в долините, горите, храсталаците и поляните, щом дойде време за сватбуване; и остават цялата зима до началото на април. И тогава намират леговища, за да си възстановят рогата, близо до градовете или селата в долината, където има хубава паша. А когато тревите са високи, се качват по най-високите планини наоколо, заради хубавите пасища и хубавите треви, които намират там, и също, защото няма ни мухи, ни други напасти, както в долината – точно както добитъка, който зимата слиза в долината, а лете се качва обратно в планината. И тогава, от брачния сезон докъм Петдесетница (50 дни след Великден), ще намерите големи и стари елени в долините; но от Петдесетница до брачния сезон, ще намерите малко големи елени, освен в близост до планините, на четири или шест левги. И това важи за младите елени, родени в долината, но не и за тези от планините.

 

 

Превод от френски Олга Николова. Gaston Fébus, Le livre de chasse, Citadelles & Mazenod, 2019.
Ръкописът може да бъде разгледан на сайта на библиотеката „Морган“.