Галантност, ловкост в спорта, изкуствата изобщо, сценичен глас, лудешки танц
детето очароват, но благородство липсва в тях; откритост до горчилка
изисква красотата; умът
разбира – вече зрял.

Мъгла внезапно океана приглушава
и се долавят в нея конвулсиите на мотори.
Най-после, на хвърлей от мене, между скали и пара,
разбулвайки мистерията, една след друга сенките
се появяват – сенки, рибарски лодки в нишка,
следващи скалата за ориентир,
по трудния си път между бездънната мъгла
и пяната солена по гранита.
И след водача си, една след друга, шест край мене преминават –
из мъглата и отново в нея –
с моторен ритъм глух, с търпение и предпазливост,
заобикалят полуострова и се отправят
към залива на Монтерей. На пеликани в полет
неотстъпващи по прелест; по благородство –
на високото въртене на планети; безсилни са изкуствата
пред тази прямота
на съществата в своя ход сред също тъй
откритите стихии.

 

„Трепетлики, Ню Мексико“, Ансел Адамс, 1958 г.

 

 

Превод от английски Олга Николова.