„Най-напред трябва да се научим как да се държим със сърцето си – първата част на тялото, която трябва да бъде образована.“ (Fors Clavigera, 28-мо писмо)

„Най-голямото възнаграждение за труда е не онова, което човек би получил за него, а онова, в което се превръща чрез него.“

Джон Ръскин

 

Жътвата е богата, хамбарите са пълни и всички сме доволни, щастливи и предприемчиви. Брат ми и аз жадуваме за богатства и печалби. Минава ни през ума да построим в село парна мелница и отиваме за съвет при татко. Брат ми започва:

– Селото ни е голямо, брои над шестстотин къщи, а няма мелница. Селяните са принудени да отиват на далечните воденици в Лефеджия, Асабеглия и Юнусбалък. Ако ние направим парна мелница, ще улесним селяните, а и ние ще бъдем добре.

Баща ми го поглежда със строг поглед и пита:

– А зле ли сме сега?

– Татко, не сме зле, но една мелница в село като нашето ще носи добри печалби! – забелязвам аз.

Татко пое дълбоко въздух, стана от мястото си и ни прониза със сините си очи:

– Синове мои, едно ще ви кажа – на мене не ми се печели, а ми се работи! Разбрахте ли какво ви казвам? На мене ми се работи! …

Тези таткови думи и днес стоят в сърцето ми като източник на сила, мъдрост и смисъл на моя живот. И затова през всичките дни на живота си, аз не печелих, а само работих и тази моя любов към труда ме направи и писател.

 

из „Детски спомени“, с. 46-47.

Рисунка: Константин Щъркелов.