Мерки
(за неща)
1.
Човекът е мярка за всички неща, но не и за морето.
Тази, която обича, е мярка за всички неща. А която не обича – не е.
2.
От балкона на 5-я етаж, виждам жена, която разхожда куче – бавно, без бързане. Кучето подтичва насам-натам и души по тревата. Жената ходи меко по пътеката и от време на време спира и ce оглежда.
И двамата са безцелно красиви в движенията си.
Жената, която разхожда кучето си в градинката пред блока,
е мярка за всички неща –
целни и безцелни –
в събота сутринта.
***
Това, което виждам,
е моя работа,
а което не виждам – не е.
Докато не прогледна
с детски очи.
Готов ли си?
Готов ли си
да се събудиш малък,
малък и глупав,
и да започнеш всичко отначало?
Готов ли си
да се събуждаш рано,
сутрин рано,
всеки път, като за първи път?
Готов ли си
да се събудиш смел
и щедър?
Готов ли си,
добри юначе?
***
Петгодишен, дядо ми ме беше научил да чета по заглавията на вестниците, да смятам и да си проверявам рестото в магазина.
Това ми помагаше досега. А сега вече ми пречи.
Сега вече едно плюс едно е винаги различно от две.
……. Завършвам годината,
……. така, както я бях започнал –
……. ранобуден и шестгодишен,
……. или може би вече пет?
Току що се отучих да чета заглавия на вестници.
***
Гълъбите, свраките,
петлето на съседите,
всичките заедно,
всичките празнично,
в неделя сутринта.
Когато бях малък,
не ги забелязвах,
защото и аз бях петле.
***
Дъжд и петле
петле и дъжд
шепотом и кукуригом
Очи
Вчера прекопахме градината
и засадихме първите цветя.
Погледнахме ги с чужди очи
и останахме доволни.
Погледнахме ги с нашите очи
и останахме възхитени.
Погледнахме ги с влюбени очи
и прогледнахме.
Ръкополагане на културата
Културата на събуждането и на засаждането;
например, на засаждането и поливането на чушките и доматите в градината,
и на цветята в края на браздата.
Не, не на земеделието,
а именно на събуждането,
на носенето,
на докосването с голи ръце
и на ръкополагането на цветята и чушките
в градината
…………………. на градините.
***
В началото,
колчето поддържаше дървото;
а след години,
когато ги забравиха заедно,
дървото – колчето.
***
Събуждам се рано
търся да разбера
кога пада росата и как
без да съм роса
Събуждам се рано
ден след ден
все по-влажен съм,
все повече съм роса
***
Всяка стръмна пътека води до някакъв връх. Нашата пътека ни отведе до нашия връх. Миналите преди нас бяха оставили купчинки от камъни-пътепоказатели,
…………………. които са правили
…………………. докато са почивали,
…………………. защото са били щедри и радостни.
Стръмната пътека ни отведе до Малкия връх, въпреки че често я губехме, и трябваше да я търсим упорито в скалите. До Големия връх ще стигнем следващия път –
…………………. когато сме по-щедри и по-радостни.
Джовани Батиста Тиеполо, „Алегория на планетите и континентите“, 1752, детайл.