Мерки
(за неща)

1.

Човекът е мярка за всички неща, но не и за морето.
Тази, която обича, е мярка за всички неща. А която не обича – не е.

2.

От балкона на 5-я етаж, виждам жена, която разхожда куче – бавно, без бързане. Кучето подтичва насам-натам и души по тревата. Жената ходи меко по пътеката и от време на време спира и ce оглежда.
И двамата са безцелно красиви в движенията си.
Жената, която разхожда кучето си в градинката пред блока,
е мярка за всички неща –
целни и безцелни –
в събота сутринта.

 

***

Това, което виждам,
е моя работа,
а което не виждам – не е.

Докато не прогледна
с детски очи.

 

Готов ли си?

Готов ли си
да се събудиш малък,
малък и глупав,
и да започнеш всичко отначало?

Готов ли си
да се събуждаш рано,
сутрин рано,
всеки път, като за първи път?

Готов ли си
да се събудиш смел
и щедър?

Готов ли си,
добри юначе?

 

***

Петгодишен, дядо ми ме беше научил да чета по заглавията на вестниците, да смятам и да си проверявам рестото в магазина.

Това ми помагаше досега. А сега вече ми пречи.
Сега вече едно плюс едно е винаги различно от две.

……. Завършвам годината,
……. така, както я бях започнал –
……. ранобуден и шестгодишен,
……. или може би вече пет?

Току що се отучих да чета заглавия на вестници.

 

***

Гълъбите, свраките,
петлето на съседите,
всичките заедно,
всичките празнично,
в неделя сутринта.

Когато бях малък,
не ги забелязвах,
защото и аз бях петле.

***

Дъжд и петле
петле и дъжд
шепотом и кукуригом

 

Очи

Вчера прекопахме градината
и засадихме първите цветя.

Погледнахме ги с чужди очи
и останахме доволни.

Погледнахме ги с нашите очи
и останахме възхитени.

Погледнахме ги с влюбени очи
и прогледнахме.

 

Ръкополагане на културата

Културата на събуждането и на засаждането;
например, на засаждането и поливането на чушките и доматите в градината,
и на цветята в края на браздата.
Не, не на земеделието,
а именно на събуждането,
на носенето,
на докосването с голи ръце
и на ръкополагането на цветята и чушките
в градината
…………………. на градините.

 

***

В началото,
колчето поддържаше дървото;
а след години,
когато ги забравиха заедно,
дървото – колчето.

 

***

Събуждам се рано
търся да разбера
кога пада росата и как
без да съм роса

Събуждам се рано
ден след ден
все по-влажен съм,
все повече съм роса

 

***

Всяка стръмна пътека води до някакъв връх. Нашата пътека ни отведе до нашия връх. Миналите преди нас бяха оставили купчинки от камъни-пътепоказатели,
…………………. които са правили
…………………. докато са почивали,
…………………. защото са били щедри и радостни.

Стръмната пътека ни отведе до Малкия връх, въпреки че често я губехме, и трябваше да я търсим упорито в скалите. До Големия връх ще стигнем следващия път –
………………….  когато сме по-щедри и по-радостни.

 

 

 

Джовани Батиста Тиеполо, „Алегория на планетите и континентите“, 1752, детайл.