Вървете, мои песни, при самотните и неудовлетворените,

вървете при тревожните, вървете при робуващите на порядки,

предайте моето презрение към техните тирани.

Вървете като дръзка охлаждаща вълна,

предайте моето презрение към тираните.

 

Надайте глас срещу неосъзнавания гнет,

надайте глас срещу деспотството на хората, лишени от въображение,

надайте глас срещу оковите.

 

Вървете при буржоата, които умират от скука,

вървете при жените от предградията.

 

Вървете при онези, оковани от годежния си пръстен,

вървете при онези, тайно провалили се,

вървете при нещастно женените,

вървете при купената съпруга,

вървете при обещаната жена.

 

Вървете при онези с рафинираната сласт,

вървете при онези, чиято деликатност е осуетена,

вървете като чума по тъпотата на света,

вървете със готово острие,

дайте смелост на живите струни,

дайте увереност на тънките ластари на душата.

 

Вървете, приятелски настроени,

вървете, с откритост в словото,

търсете ревностно нови злини и нови добрини,

срещу всяка форма на потисничество.

Вървете при закостенелите с годините,

при загубилите интерес.

 

Вървете при младежите, задушени от семействата –

о, колко е противно да видиш

три поколения събрани под един покрив!

Като старо дърво с нови филизи

и с падащи, гниещи клони.

 

 

Излезте и се опълчете на общоприетото

и на оковите на кръвното роднинство.

Възпейте свободата в братството по разум и по дух.

Вървете, срещу всяка форма на потисничество.

 

 

Превод от английски Казимир Храбър.