Египет, Средно царство, 2040 – 1780 пр.н.е.
Песен, която е в гробницата на цар Интеф, овъзмезденият, пред певеца с арфа.
Честит е този добър принц!
Смъртта е неговата съдба.
Род отхожда и род дохожда –
така е било и така ще бъде.
Боговете, били преди, погребани са днес.
Господари, някога честити, погребани са днес,
а онези, гробниците съградили, –
домовете им ги няма,
няма ги и тях – къде са?
Слушах на Имхотеп и Хардедеф словата –
ред по ред четат се и до днес.
Но къде са техните палати?
Рухнали отдавна са стените,
домовете им ги няма, няма ги и тях,
сякаш никога не са били.
Сърцата ни да утеши,
никой никога оттам не се завръща,
да ни каже как е,
от какво той има нужда,
докато натам и ние не заминем.
Затова сърцата си да разведрим!
За човек забравата е полза.
Сърцето следвай, накъдето тегли,
и обкичил чело с мирта,
със благоухания помазан,
сложи премяна и отдай се на веселие!
Душата си не угнетявай.
В живота следвай щастието, любовта,
сърцето както повелява.
Ще дойде ден на траур и за теб.
Оплаквачките не чува богът с морното сърце (Озирис)
и от гроба никого плачът не е спасил.
Припев:
Празнувайте! Да бъде празник без умора!
Имане в гроба се не носи.
От гроба никой се не връща.
Тази песен ни дава най-стария запис на мотивите “carpe diem” и “ubi sunt.” Внимателният читател ще направи връзката и с “Еклесиаст.” Превод от английски Олга Николова.