Египет, Средно царство, 2040 – 1780 пр.н.е.

 

 

Песен, която е в гробницата на цар Интеф, овъзмезденият, пред певеца с арфа.

Честит е този добър принц!

Смъртта е неговата съдба.

 

Род отхожда и род дохожда –

така е било и така ще бъде.

Боговете, били преди, погребани са днес.

Господари, някога честити, погребани са днес,

а онези, гробниците съградили, –

домовете им ги няма,

няма ги и тях – къде са?

Слушах на Имхотеп и Хардедеф словата –

ред по ред четат се и до днес.

Но къде са техните палати?

Рухнали отдавна са стените,

домовете им ги няма, няма ги и тях,

сякаш никога не са били.

Сърцата ни да утеши,

никой никога оттам не се завръща,

да ни каже как е,

от какво той има нужда,

докато натам и ние не заминем.

 

Затова сърцата си да разведрим!

За човек забравата е полза.

Сърцето следвай, накъдето тегли,

и обкичил чело с мирта,

със благоухания помазан,

сложи премяна и отдай се на веселие!

Душата си не угнетявай.

В живота следвай щастието, любовта,

сърцето както повелява.

Ще дойде ден на траур и за теб.

Оплаквачките не чува богът с морното сърце (Озирис)

и от гроба никого плачът не е спасил.

 

Припев:

Празнувайте! Да бъде празник без умора!

Имане в гроба се не носи.

От гроба никой се не връща.

 

 

Тази песен ни дава най-стария запис на мотивите “carpe diem” и “ubi sunt.” Внимателният читател ще направи връзката и с “Еклесиаст.” Превод от английски Олга Николова.