Знаем със сигурност, че зрението ни дава едно от най-бързите действия, на които сме способни. В миг можем да съзрем безкраен брой форми; при все това във всеки един момент ние виждаме напълно само един предмет.

Представи си, читателю, че хвърляш един бърз поглед върху цялата тази страница: моментално ще забележиш, че тя е изписана с най-различни знаци, но не би могъл да разпознаеш буквите, нито да разчетеш какво ти казват те. Затова трябва да ги разгледаш дума по дума, ред по ред, за да можеш да прочетеш написаното. Така и ако искаш да стигнеш до върха на някоя сграда, не би могъл да постъпиш иначе, освен да се изкачиш стъпало по стъпало.

Затова на теб, читателю, когото природата подтиква да изучаваш това изкуство [живописта], аз казвам следното: ако искаш да добиеш знание за формите на нещата, започни с детайлите и не се опитвай да се качиш на второто стъпало, преди да си усвоил първото в ума и паметта си чрез упражнения. А ако се опиташ да постъпиш иначе, ще хвърлиш времето си на вятъра, или поне ще удължиш ненужно часовете си на обучение. И запомни, че е по-важно да развиеш своята усърдност, а не бързината.

*

Кое е по-добре – да рисуваме, наблюдавайки природата или следвайки моделите на Античността? По-добре е да имитираме античното изкуство, отколкото съвременното. Но живописта запада и обеднява от епоха на епоха, когато художниците нямат други критерии, освен вече съществуващата живопис. Затова художникът не може да създаде големи творби, ако следва само критериите в картините на другите, както се вижда в живописта на римляните, които постоянно се имитират едни други и така причиняват упадъка на своето изкуство.

Онзи, който се учи от природата, ще създаде добри творби.

 

 

 

 

*

Мнозина имат вкус и обичат да рисуват, но нямат талант; и това се вижда при момчетата, които не са усърдни и никога не довършват рисунките си.

Младият художник трябва първо да изучи перспективата, после пропорциите на нещата. След това може да копира картините на някой добър майстор, за да свикне ръката му на изящност във формите. След това трябва да се обърне към природата, за да потвърди на практика правилата, които е усвоил. После следва да разглежда за известно време творбите на различни майстори. Най-накрая – да развие навика да прилага изкуството си в своята работа.

*

Най-възхитителната фигура е онази, която чрез действията си най-добре изразява страстта, която я движи.

*

Онези, които се впускат да рисуват, без да са добили знание, са като моряк без кормило и компас, който не знае накъде отива корабът му.

*

Перспективата отваря пътя към изкуството на живописта.

*

Перспективата се дели на три части. Първата се занимава с причините за привидното смаляване на обема на непрозрачните тела, когато се отдалечават от окото, и се нарича Смаляваща или Линейна перспектива.

Втората се занимава с начина, по който цветовете се променят, отдалечавайки се от окото. Третата и последна част се занимава с начина, по който очертанията на предметите [в картината] трябва да бъдат по-малко ясни, колкото по-далеч са от окото.

*

Сред предметите с еднаква големина, най-малък ще изглежда онзи, който е най-далеч от окото.

*

Малки предмети близо до окото и големи предмети далеч от окото, видени в еднакви ъгли на зрението, ще изглеждат еднакви по големина.

[Да Винчи перифразира в тетрадките си голяма част от „Оптиката“ на Евклид. – бел. пр.]

*

Има и друг вид перспектива, която наричаме Въздушна, защото чрез атмосферата можем да разграничим различни сгради според разстоянието им от нас, макар и да изглеждат разположени на една линия. Така, например, когато виждаме редица сгради оттатък някаква стена, които изглеждат еднакви по големина, може да искаме да ги изобразим в картината като различно отдалечени и да създадем впечатлението за по-наситена атмосфера. Знаем, че в еднакво наситена атмосфера най-далечните предмети, видени през нея, както например планините, заради голямото количество въздух между тях и окото, изглеждат сини и в почти същия оттенък като самата атмосфера, когато слънцето е на изток. Затова трябва да изобразиш най-близките сгради в реалния им цвят, а пък по-далечните трябва да бъдат с по-неясни очертания и по-сини. …

*

Когато слънцето изгрее и разпръсне мъглата, очертанията на хълмовете започват да се избистрят с вдигащата се мъгла и стават все по-сини; от тях по посока на мъглата сякаш се вие дим и сградите разкриват своите светлини и сенки. Там, където мъглата е по-лека, те показват само светлините си, а където е по-гъста – нищо не се разкрива. Тогава с хоризонталното движение на мъглата нейните очертания почти не се различават от синята атмосфера и тя се издига от земята почти като прах.

*

Сградите, гледащи на запад, показват само огрените си страни – останалото е скрито в мъглата.

*

Опитът ни показва, че отвъд въздуха би трябвало да има мрак, а все пак той изглежда син. Ако създадеш малко дим, като запалиш сухо дърво, и лъчите на слънцето падат върху дима, и ако тогава сложиш зад дима черно кадифе, върху което слънцето не грее, ще видиш, че всичкият дим между окото и черния плат добива прекрасен син цвят. А ако вместо кадифе сложиш бяло платно, прекалено тънкият дим пречи на съвършенството на този син цвят, а пък прекалено гъстият не го добива изобщо. Затова умерено количество дим постига най-красивото синьо.

Вода, която извира силно отнякъде в тъмна стая, в която допускаме слънчеви лъчи, създава сини лъчи и те са толкова по-ярки, колкото по-чиста е водата, а тънкият облак изглежда син. Споменавам това, за да покажа, че атмосферата изглежда синя поради мрака отвъд нея.

*

Мракът се пропива във всичко със своя оттенък и колкото по-далеч е един предмет от мрака, толкова повече показва истинския си и естествен цвят.

*

Най-първата рисунка е била проста линия, следваща очертанията на сянката на човека, която слънцето хвърля на стената.

*

Умът на художника трябва да е като огледало, което възприема цвета на нещата, отразяващи се в него, и винаги е изпълнено изцяло с образи.

 

 

 

Превод от английски Олга Николова.