Минава обед. Нажежен до бяло е денят.
Във стаята съм му отпуснал края и лежа.
Кепенците – един открехнат, друг – затворен,
пропускат дрезгав здрач, като в гора,
като сияние привечер по дирите на Феб,
или пък сутрин – на превала на нощта във ден.
Идеално осветление за някое девойче срамежливо,
което в мрачината търси да се скрие.
О! Появява се Корина – в туника без пояс,
с разпуснати коси по хубавата шия.
Пристъпва в спалнята като една Семирамида,
като една Лаис – от толкова мъже обичана.
Разкъсах тази тънка туника – макар Корина
да се опитваше да я спаси.
Победата бе лесна, дори бе сладка –
желание Корина имаше на себе си да измени.
Изправи се пред мен във цялата си прелест,
по тялото ѝ голо – нито петънце!
Рамене – за чудо и приказ! Ръце – за галене!
Гърди – като за шепите ми правени!
Коремът – равен, стегнат под изправения бюст!
А облият, безкраен ханш! Бедрата ѝ момичешки!
Да изброявам ли нататък? Перфектна бе отвсякъде.
Към себе си я дръпнах, о голото си тяло я притиснах.
Останалото – някому да не е ясно? Лежахме двама, уморени след това.
О, великолепие и сладост! Дал бог безброй сиести като тази.
Превод адаптация от латински и английски Олга Николова. Илюстрация: детайл от римска фреска.