Митологични фрагменти
Израслу й дърво високу,
вършиц му йе ф синю нибе,
на вършицът сукол стуи.
Гледа долу, гледа горе,
чи съгледа в Будим града,
силна вуйска баш царюва,
чи си бият Будин града.
Биха два дни, биха три дни,
та си стана три гудини,
да разбият Будим града.
***
Леле, Яно, Будин Яно!
За тебе се Будин биет;
два те цара посакале,
а трекиот ке те грабит!
Стана Яна, ми побегна,
ми отиде Димна гора,
Димна гора Богдано’а,
найде дре’о кипаро’о;
во коренот змех му лежит,
на връво’и славей пеит.
Ми се скрила Будин Яна
зме’отому под крилята.
Царот пущи три елчии,
да я найдет Будин Яна.
Отидо’е Димна гора,
‘съта гора исеко’е,
нигде Яна не найдо’е.
Се врати’е елчиите
и на царот му кажвеет:
– Еди наше господаре!
Съта гора исекохме,
нигде Яна не найдохме;
едно дре’о оста’ифме,
на връво’и славей пеит,
во коренот змех му лежит.
***
Едно дърво останало,
И оно се пречинува:
Ту йе мома, ту йе сънце,
ту йе ясна месечина.
Първи и трети фрагмент са взети от песни 325 и 255 съответно, в “Сборник с народни умотворения, обичаи и др.”, ред. Атанас Илиев (София, 1889); вторият е песен 167 в “Български народни песни”, събрани от братя Миладинови (Загреб, 1861).