из Песен IX на “Епос за Гилгамеш”
Гилгамеш се надпреварва със слънцето на път към Утнапишти, от когото иска да узнае тайната на безсмъртието…
– Тръгвай – каза човекът-скорпион – дано планината се отвори за теб!
И тръгна Гилгамеш по следите на Слънцето…
Спусна се в пещера дълбока – наоколо мрак!
Час мина – тъма напред, тъма назад.
Втори час мина – тъма напред, тъма назад.
Трети час мина – тъма напред, тъма назад.
Четвърти час мина – тъма напред, тъма назад.
Пети час мина – тъма напред, тъма назад.
Шести час мина – тъма напред, тъма назад.
Седми час мина – тъма напред, тъма назад.
Осми час мина – забърза се Гилгамеш.
Девети час мина – духна Северняка,
хладен повей в лицето му диша,
тъма напред, тъма назад.
Десети час мина – изток наближава.
Единайсети час мина – остава един.
На дванайс’тия час изскочи Гилгамеш,
Слънцето изпревари…
Настана видело.
Изскочи Гилгамеш на брега на светлината –
пред него: златна градина,
божа градина, насред градина –
дърво високо,
ствола му – лапис лазули,
гранките – лазурит.
До него се лоза извила,
ластари – злато, гроздове – карнеол.
Кипариси и кедри,
рожково дърво – ахат,
трендафил цъфнал на тънки кристали…
P.E. Botta. Monuments de Ninive. Paris, 1849.
*Някои от скъпоценните камъни, споменати в описанието на „Градината на боговете“, остават загадка: папардилу, сасу, абашну… Тук сме ги пропуснали.
Превод от английски от The Epic of Gilgamesh, trans. Andrew George, Penguin Classics, 1999, с.74-75.