В преписа на този откъс от „Българско обичайно право“ върху еснафите сме запазили оригиналния правопис с три изключения: Ѣ (ят) и Ѫ (голям юс) по практични причини са заменени със съвременните им съответствия; краесловните ъ и ь са изпуснати; и представката „ис-“ е заменена с общоприетото днес „из-„. Препубликуваме този откъс не само защото е интересен от историческа гледна точка, а и защото в него много ясно се описва връзката между умение и честност, между занаят и чест. – бел. ред.

Еснаф и устройството му

Всичките майстори от един и същ занаят съставляват еснаф.

Еснаф човек се разбира майстор, който е член в един еснаф, има дукян и занаят.

Еснафът е установление с една строго определена организация, която е свързвала отделните членове. Организацията не е била установена от някакъв закон или друг писан правилник, а е създадена от обичай и традиция; всякой майстор е бил длъжен да се подчинява на тая организация.

 

Лонджа

В еснафът най-висшата власт е лонджа та, т. iе. съборът от всичките майстори, които са самостоятелни и признати за такива.

Лонджата се свиква от устабашията или пръво-майсторът в неделя или друг праздник след Св. Литургия. За да бъдат известени майсторете, че ще има лонджа, чаушът ще извести всякому.

Председателството в лонджата заема уста-башията или пръво-майсторът.

Майсторете в лонджата седят и гласоподават по първенство, т. iе. който е по-стар сяда пò на пръво място и дава гласът си първ, най-младите майсторе сядат най-назад и си дават гласът най-после.

Лонджата разгледва следните работи:

Избира нов пръво майстор.

Избира нов игид-башия.

Провъзгласява нов майстор от калфа.

Разглежда спорове между отделни майсторе.

Разглежда сметките на еснафът и разрешава расходите и приходите на еснафската касса.

Решава пазарната цена на отделните артикули и предмети, по която трябва всякой да продава.

 

Уста-башия или пръво-майстор

Уста-башията или първо-майстор е председателят на еснафа, който ръководи делата на еснафа и председателствува в лонджата.

Уста-башията се избирал в лонджата изпомежду по-старите и заможни майстори и обикновенно за година време. Ако се показал за достоен и способен, той е можал да бъде преизбран и за втората, третата и повече години. Има примери, че един уста-башия бивал преизбиран през пет-шест и повече години.  Избиранието на уста-башията е ставало с явно гласоподавание, и веднъж избиран, можал е да бъде сменен само на краят на годината, разумева се, ако е имало причини за това.

Уста-башията се грижал да има ред и съгласие в еснафът; да бъде кассата всякога правилно водена; да свиква лонджата; да решава малки въпроси и спорове между отделни майстори, които нетърпят отлагание и да налага наказание, било на майсторете, било на калфите.

Уста-башията е разрешавал кому по каква сумма да се даде под лихва от еснафската касса.

 

Игид-башията

Игид-башията е помощник на Уста-башията и дясната ръка негова. Игид-башията се избира изпомежду майсторите.

Длъжността му е била да изпълнява заповедите на уста-башията и решенията на лонджата, които са се отнасяли за някого от майсторите. В някои еснафи игид-башията е държал и кассата еснафска. Ако е трябвало на някой майстор да се затвори дукянът за някоя негова простъпка към еснафът, или към майстор, туй е извръшвал само игид-башията.

Игид-башията се избирал, както и уста-башията, и за същия срок.

 

Чауш

Чаушът се избирал от Лонджата изпомежду по-младите майстори по тоя същ начин, както и уста-башията и игид-башията и за същия срок.

Длъжността на чаушът е била да свиква майсторете на лонджа; да призовава някой майстор при уста-башията по заповед на последния. В еснафът чаушът е играл един вид полицейска роль; да се противи някой майстор на чаушът в туй време, когато е изпълнявал длъжността си, считало се най-голямата простъпка в кръгът на еснафът, и виновния е бил наказван от лонджата.

 

Кассата еснафска

Кассата еснафска се съставяла: от еженеделния внос на всякой майстор и калфа; от лихвите на суммите, които са давани на майсторете; от вносовете на ония, които са бивали провъзгласявани от калфи за майстори; от завещания, които са правили някои майстори.

Всякоя неделя чаушът ще тръгне от дукян на дукян с една кутия, запечатена с печата на еснафът или с печатът на уста-башията, и всякой майстор и калфа ще пустне в тая кутия по една определена от лонджата сумма: на майстор по грош, на баш калфа по 20 пари, а на другите калфи по 10 пари.

От тия еженеделни вносове годишно се образува една значителна сумма, защото всякоя неделя падат не подолу от 200 – 300 гроша.

Суммите, които съставляват еснафската касса, са предопределени за нуждите на еснафът. Ако някой майстор има нужда от пари, вместо да отива при някой фаисчия, обръща се към уста-башията на еснафа и той му дава исканата сумма с една много малка лихва; процентът в турско време не е надминавал 5-6 %.

Ще се докара да кажем кожи, кърмъз, синьило, гьонове или друга стока. Търговеца, който е докарал стоката ще се обърне към уста-башията на онзи еснаф, който употреблява и работи докараната стока. Уста-башията ще свика веднага лонджа и ще се съветва, да ли еснафа ще има нужда от стока и от колко. Ако има нужда от стока, уста-башията ще се упазари с търговеца и ще купи цялата стока. Стойността на тая цяла стока ще се заплати от еснафската касса, а после ще се разпредели между майсторете: всякому ще се даде толкова стока, колкото му позволява положението. За тая стока всякой майстор ще се задължи на еснафската касса и ще изплаща полека-лека с една малка лихва.

Калфа иска да бъде провъзгласен за майстор; за това е той бил длъжен да внесе в еснафския ковчег 50–100 гроша.

Някой майстор е бездетен; когато да умре длъжност е била да завещае една известна сумма за в еснафския ковчег.

Кассата и тия еснафски пари са били душата на еснафа, защото е избавлявала майсторите от лихварството и тежките проценти.

 

Майстор

Майстор е самостоятелен търговец – работник, който има дукян, има подведомственни работници и е правоспособен гражданин.

За да стане човек майстор в някой занаят, трябва да премине през всичките стъпала на еснафската йерархия: чирак домашен, чирак–работник, калфа с пръв хак, калфа с втори хак, калфа с третий хак и баш калфа.

За да стане майстор, както ще видим, тука долу, трябва да се изпълнят някои формалности, но вече станал самостоятелен майстор, към еснафът, към лонджата и към своите калфи и чираци, той встъпва в своите обязаности и в своите права. Като майстор към еснафът, той се уважава като „човек–еснаф“ и наслаждава на уважението от обществото и правителството. С титлата „Майстор“ той се гордее и става правоспособен член на общината. Към лонджата на неговия еснаф, майсторът заема своето място а неговия глас вече се чува в решаванията на разни въпроси. Към калфите и чираците майсторът има почти неограничено право; колкото се отнася обаче до работата, до храната – има строго определени от еснафът обичайни правила, които един майстор не може да наруши по никой начин. Тия правила ще бъдат изложени тука по-после.

Майсторът е длъжен да храни калфите, да им дава отопление, осветление и квартира. Храната трябва да бъде всякога вариво, па било то блажно или постно. Сух хляб, или качамак, или просеник никога не съставлява храна. Намирали са се и такива майстори, които по някога са нарушавали тоя обичай, но пак затова той е бил наказван с това, дето на другата година са излизали от него всичките калфи и той е оставал без работни ръце и с това е бивал принуждаван да се поправи. Най-добрия майстор, а следователно и най-уважавания, е бил този, който е хранил калфите си добре и гледал ги като свои деца.

 

Баш-калфата

Баш-калфата е калфа над всичките калфи и чираци и главен надзорник на цялата работа. Той е и управител на дукянът, и в отсъствието на  майстора, той го застъпвал въ всичко: било в разпределението на работата между другите калфи, било в продавание стока из дукянът. Нему са били подчинени непосредственно всичките калфи и чираци в дукяна и той е ръководил и разпределял работата и отговарял е за успешното изработвание на някоя поръчка.

Той е само могъл да изразява негодувание за нещо несправедливо, сторено някому от калфите от страна на майстора.

Само от баш-калфа е могъл да стане някой майстор.

Платата на баш-калфата, в сравнение съ заплатата на другите, е била най-голяма.

Калфа

Калфа е момък, който вече е схванал занаята добре и може да работи. Калфата има няколко степени: калфи от първи хак, калфи от втори хак и калфи от трети хак. Постари от трети хак се казват „стари калфи“ и ако няма от тях по-стар, такъв калфа се наричал „баш-калфа“.

Заплатата на калфата от първи хак е най малка; на втората година непременно тая заплата трябва да бъде повишена с 40–50 гр. и става калфа от втори хак; на третата година такожде трябва да бъде повиешена пак с 50–60 гр. и става калфа от трети хак. Ако на пример първата година му е дадено 50 гр. то до третата година хакът му ще порасте до 200 гроша. Стане ли един калфа, калфа от трети хак, той е вече свободен да отиде при който ще майстор  и да  се пазари за годишната заплата. Тая годишна заплата обаче не смее да бъде никак по-долу от заплатата, която е получавал като калфа от трети хак.

 

Чирак

Чиракът е момче, което желае да научи занаят и затова слугува без пари. Времето, през което чиракът слугува без възнаграждение, без хак, се казва чиракуване. Чиракуването трае обязателно три години. Срокът може да се съкрати само по форма, т. е. вместо да слугува само дома, да връши само чърната работа, майсторът го задържа в дукянът да работи, но пак до три години той се счита чирак и неможе да получи никакъв хак.

Чиракът през пръвата година на чиракуванието си слугува само дома: носи вода, мие паниците, сече дръва, носи ядене на калфите, чисти им обущата и други такива домашни работи.

От занаята през тая година той ще научи само да „бодика“, както казват, т. е. да си научи коленете да се чупят и пръстите да пробадат.

През втората година на чиракуванието си, чиракът помалко слуша дома, а повече в дукянът; в домът го замества друг чирак, който е дошъл нов.

От занаята той вече знае по нещо и ако е даровит, бодър, трудолюбив и лесно схваща, което му се разправя, той може под надзора на някого от калфите да шие, или да работи не сериозни неща от занаята.

Ако забележи майстора, че чиракът „префаща“ (т. е. учи се) той го освобождава съвсем от домашната чърна работа и го оставя на дукянът, защото в тоя случай има повече полза от него.

През третата година чиракът вече седи на дукяна, и ако послуша нещо у дома, то е много легка работа и то в случай на нужда.

От занаята вече той разбира и ползува майстора си не малко.

За да научи един чирак по скоро занаята, зависи от неговата даровитост, но зависи много и от благоволението на калфите, а особенно на баш-калфата, защото те му дават работа, допускат го да работи; ако го мразят, те му недават работа, намират му друга работа, бият го и с това му много пречат да се учи.

Ето защо чираците гледат да угодят на калфите по-вече от колкото на майстора, защото майстора се и не бръка в „одаята“ т. е. в стаята, дето се работи. Ето защо, ако родителите на чирака донесат от село нещо за ядене и пиене, то тия неща се дават не на майстора, а на калфите или баш-калфата, само и само да го обичат.

Как се произважда нов майстор

Целта на чиракуването, на работенето, на трудовете – е един ден и чиракът да стане майстор.

Чиракът додето стане майстор преминава през всичките тези стъпала в еснафското съсловие, които изложихме до тука.

Той е вече баш-калфа; занаятът усвоил даже много често по-добре и от самия майстор; майсторът вече остава на него управлението на дукяна и „одаята“.

Това е известно на всичките майстори.

Но той е баш-калфа или калфа и не смее да надене името майстор.

Той съобщава на майстора си, че желае да стане майстор.

Майсторът му съобщава това на уста-башията и последния свиква лонджата.

Лонджата е събрана. Въвежда се калфата, който желае да бъде провъзгласен за майстор. Майсторът му излага пред лонджата съображенията, по които той е на мнение, че Калфа Стоян заслужва да бъде признат за майстор. Лонджата разисква тези съображения, намира ги основателни и решава, че Стоян може да бъде майстор. Тогава става уста-башията, зима приготвения от по напред пищимал, повиква калфата и го препасва. Това се свръшва, и Стоян вече не е калфа, а майстор. Сега младия майстор Стоян ще целува ръка на всичките майстори, като почне от уста-башията и всякому ще даде по един фес. Ако е по-заможен, тогава на уста-башията и на своит пръв майстор, при когото е почнал чиракуванието си, той ще даде сукно за джубе. Освен това новия майстор ще даде на по-младите майстори по калъпче раки-сапун или по кръпа или друг подарък, и за еснафския ковчег една доброволна сумма.

Но с това не е свръшена работата. Новия майстор Стоян е вече майстор; но той още не смее да отвори сам „кепенек“ т. е. дукян и да стане самостоятелен майстор. Той е дължен още за една–две години да бъде под опекунство. Или с майстора си, или с друг майстор той е дължен да се наортачи т. е. да се сдружи, да се практикува в алиш-вериша и да стане по-опитен.

Това опекунство над него трае не по-малко от година, а не и повече от две. След туй време той вече става самостоятелен майстор и отвара дукян сам.

Главните, установени от обичаите, задължения на всякой майстор

а. Всякой майстор е бил дължен да продава разните артикули по тая цена, която е определена от лонджата на еснафът. Продаванието с по-ниска цена се считало за „кепазй занаята“ и като клонене към „батакчилък“. За това такъв майстор, за пръв път са глобевали за в полза на еснафския ковчег или за черквата (купувал восък); за втори път затваряли му дукянът за едно кратко време, а за трети път, като непоправим, изхвърлали го из кръгът на еснафа и той вече не е могъл да работи тоя занаят.

Правителството не е пречило на тия еснафски разпореждания.

б. Всякой майстор е бил дължен да затваря дукянът си в тия дни, които са установени от еснафът. Да отваря в неделен или праздничен ден, значило е да наруши туй установление, и такъв се наказвал с глоба няколко оки восък за черквата.

в. Всякой майстор е бил дължен да се отнася към другите майстори, било от неговия еснаф, било от другите еснафи, с почит и уважение. За всичките спорове и недоразумения трябвало е да се отнася до надлежния уста-башия. Ако някой някого обругае, наказвал се с глоба от уста-башията, или са му затваряли дукянът за един–два дни.

Затварянието на дугенът е извършвал игид-башията по заповед на уста-башията.

г. Никой майстор не е смеил да прибира при себе си и да ценава калфи, които са били при друг майстор, додето не е изтекло времето на това. Както казахме, калфа до третия хак е бил обязан да слугува при тоя майстор, при когото е чиракувал.

д. Един калфа се ценявал всякога за година: от Гьергевден до друг Гьергевден или от Димитровден до друг Димитровден; през туй време никой калфа не е смеил да остави майстора си и никой майстор не е смеил да го прибира.

е. Калфа такожде е бил дължен да слугува у майстора си, у когото е чиракувал до трети хак. Ако го остави на вторий хак, той не е можал да отиде у друг майстор, а е трябвало да бяга от тоя град в друг град. Но и тамо е лошо за него, защото уста-башията на тоя еснаф ще пише на уста-башията на същия еснаф в другия град, за да знае какъв калфа е тоя, който бяга от майстора си. Много пъти такъв калфа, или е променявал занаята, което е много мъчно, или се връщал пак при стария си майстор.

ж. Когато ще мине уста-башията на еснафа край дукянът на някой майстор от същия еснаф, то, било майстора (ако е от по-младите), било калфата, длъжен е бил да му стане на крака додето измине.

Виновния за туй нарушение се глобявал с няколко оки восък за черквата, или му се затварял дукянът за един ден.

  1. S. Като се почне от Кръстовден, па дори до Гьергевден, както калфите тъй и чираците, са били дължни да стават на „шивекерия“ т. е. рано, за да шият и работят съ свещ най-малко два–три часа, до дето се съмне.

з. Когато умре някой майстор от еснафът, на погребението му задължително ще присъствуват всичките майстори от този еснаф.

 

Еснафска служба Светец

Всякой еснаф през годината има един определен праздник, когато еснафът е избрал за еснафский праздник, а святецът за патроп (светец) на тоя еснаф.

Когато се наближи тоя еснафски праздник, чаушът на еснафа, по заповед на уста-башията ще тръгне от дукян на дукян с еснафската кутия, за да събира пари, които са нуждни, за да се отпразнува службата еснафска. Всякой майстор е дължен да даде суммата, която е определил уста-башията. Ако събраната сумма се укаже недостатъчна, то недостигналата част се допълня от еснафската касса.

Вечерта срещу службата всичките майстори и калфи трябва да бъдат на вечернята в черква, която се отслужва от священника.

На сутрента ще присъствуват на Св. Литургия, за която еснафът е плащал на священниците, а на черквата плащал за свещи, дървено масло и други. Свещите на полулеите, на свещниците и на свещниците в олтарът ще бъдат изменени и гудени нови.

Тоя ден ще има коливо (варено жито) за здраве на майсторите и священника ще спомене имената на всичките майстори.

На другия ден ще има пак Св. Литургия и коливо, но вече не за здраве, а за „бог да прости“ за успокоение на душите на всичките умрели майстори от еснафът.

След Св. Литургия яе има и парастас за мрътвите.

Тоя ден всичките майстори ще излезнат вън от градът и тамо ще похапнат, ще пият и ще се веселят.

На третия ден ще се събере лонджа, която има да прегледа сметките на еснафската касса; да избере нов: уста-башия, игид-башия и чауш, или да утвърди същите, и да произведе нови майстори, ако има кандидати за такива. С това се свършва еснафската служба тридневен празник.

Всякой еснаф има си своя служба; много пъти в тоя еснафски праздник са участвували и турци от същия еснаф, т. е. въ веселието.

Еснаф без служба не е еснаф.

Еснафските служби на разните еснафи са:

На Абаджийский еснаф е денят Св. Петър.

На Терзийский еснаф е Св. Богородица (15 Авг.).

На Папуджийский еснаф е Св. Спиридон.

На Кожухарете е св. Илия (20 Юлий).

На Златарете или куюмджиите  е Св. Конс. и Елена (21 Май).

На Мумджиите (свещарете) е Св. Пророк Даниил (17 Дек.).

На Хлебарете е Св. Илия (20 Юлий).

На Дулгерете е Св. Тома (6 Окт.).

На Грънчарете е Св. Илия (20 Юлий).

На Бояджиите е Св. Стефан (27 Декемврий).

На Бакалете е Св. Петър (29 Юний).

 

[…]

От всичките еснафи и занаяти с най-голяма почит се наслаждавал табашкия еснаф и занаят. Според установения от древни времена обичай, табаците са имали едно право, което не е имал никой друг занаят и еснаф. Туй право се състояло в това, че правителствен агентин, бил кой да бил, не смеил да влезне в един табашки дукян, за да бие някого, или да извади някого от тамо, за да го арестува. Дукянът табашки е бил непрестъпна крепост за правителството. Ако е имало да се арестува някой, било от майсторите, било от калфите за нещо, заптието не е смеяло да влезне в дукянът, а е трябвало да чека и варди, додето да излезне гоненото или траженото лице из дукяна. Повече нещо, според разказванието на някои табашки майстори, ако някой престъпник, който е направил голямо престъпление, избегне и сполучи да влезне в някой табашки дукян, полицията пак не смее да влезне, за да го изтегли, а само ще блокира дукянът и ще чека престъпникът да се принуди сам от глади да се предаде.

Туй почитание на тоя занаят и еснаф се дава по тия причини, защото от много нечист суров материал изкарвал много чисто произведение.

 

Преслав. Кръглата църква. План (по К. Шкорпил). В „Пропорции в българската архитектура“, Иван Попов, 1955.

 

 

Димитър Маринов. „Българско обичайно право“ (второ фототипно издание), 1995 г., с. 33-50.