Хвалиха ви, мои книги,
…………….. понеже тъкмо бях дошъл през океана.
С двадесет години бях назад, така че
…………….. публиката беше си подготвена.
От вас не се отричам,
…………….. не се отричайте и вие от потомството си.
Ето ги, без шармантните прийоми.
Ето ги, без нищо овехтяло.
Как пенят се журналистите!
Как професорите се гневят!
И как ги ненавиждат младите госпожици…
„Такива глупости ли трябва, казват,
…………….. да пишат нашите поети?“
„Къде остана живописното?“
…………….. „Ами вертигото от чувства?“
„Не! Първите му работи са най-добри!“
…………….. „Горкичкият – разочаровал се е от живота.“
Вървете, своенравни песни,
вървете с лека стъпка!
(Подскачайте във полка, ако щете!)
Вървете и танцувайте безсрамно,
и най-нахално се повеселете.
Сухари и педанти поздравявайте,
отдайте чест със палец на носа си.
И ето ви звънци, конфети –
вървете! Вдъхнете нов живот на всичко
…………….. (дори на вестник Труд и БАН).
Вървете – свиркайте, мяукайте!
Танцувайте и нека всички се червят!
Танците на фалоса им изиграйте,
…………….. разказвайте историите за Кибела.
Разказвайте за порочността на боговете.
Раздърпайте полите на благочестивите,
…………….. за колене и глезени се разприказвайте.
А най-паче, при прагматичните идете –
…………….. вървете, позвънете на вратите им!
Кажете им, че нищо не работите,
…………….. и въпреки това, безсмъртие ви чака.
Превод от английски Казимир Храбър. Източник тук. Илюстрация: Уиндъм Люис, рисунка за „Тимон Атински“. Folger Shakespeare Library.