*

Имал един човек син – на тринайсет-четиринайсет години. Детето било много непослушно. Нямало ден, в който да не направи някоя пакост. На бащата му дошло до гуша и завел той детето на пазара, да го глави за чирак при един търговец.
– Как ти викат момче? – запитал търговецът.
– Сечи-фърляй ми викат – му рекло момчето.
И започнало то да чиракува при тоя майстор търговец.
Един ден обаче майсторът тръгнал към своето лозе, да нагледа копачите.
– Сечи-фърляй, – обърнал се той към момчето, преди да потегли, – ти имаш грижата сега за дюкяна, докато аз се не върна от лозето.
Излязъл си майсторът, а момчето се развъртяло и започнало да сече и да хвърля всичката стока, що била из дюкяна. В чудо се видели съседите – момчето изглеждало като да си е загубило ума. Едва изтръгнали ножиците от ръцете му и го избутали на двора – да си ходи вкъщи.
Отишло си вкъщи момчето и рекло на баща си, че за търговец не става и иска да учи друг занаят.
– При друг майстор искам! Ако ме водиш – ще ида, ако ли не – вкъщи ще си седя.
Видял, не видял, принудил се баща му да го даде за чирак при един грънчар.
– Как ти викат, момче? – запитал го майсторът грънчар.
– Кърши-фърляй ми викат – отвърнало сега момчето.
Почиракувало то известно време и при този майстор. Един ден обаче, когато грънчарят си тръгнал за вкъщи, той казал на момчето:
– Сега ти, Кърши-фърляй, поподреди грънците и варди грънчарницата.
И щом майсторът си излязъл, момчето веднага награбило грънците – чупело, кършило, хвърляло и побягнало към дома си.
Когато баща му видял, че е избягало и от това чиракуване, много се ядосал; хванал го за ръка и го повел към един далечен град. Преди да влязат в града обаче, баща му решил да си починат и се отбили от пътя към сянката на една круша. Под крушата имало един черен камък, та приседнал бащата на него и рекъл:
– Ох, колко се намъчих аз, сиромах, с това дяволско дете!
Едва казал това и изведнъж пред него се изправил самият дявол, преобразен обаче като човек. Здрависал се той с бащата и го попитал къде е тръгнал с това момче.
– Ех, приятелю – рекъл човекът, – не е за разправяне колко съм се напатил с това дяволско дете! Щом го дам да се учи при някой майстор, мине не мине ден, току ще стори някоя пакост и пак ще се върне вкъщи. Затова съм принуден да потърся из тоя град някой добър майстор, да го оставя при него, та да научи някакъв занаят. И дано да му дойде умът в главата.
– Я какъв сгоден случай – аз тъкмо си търся калфа! Ако искаш, приятелю, дай сина си на мене и спокоен се връщай вкъщи. Догодина ела тука, пак на същото място, и ще си вземеш момчето, с усвоен вече занаят – отвърнал му дяволът.
Нали си бил дявол, и то голям дявол – сам Велзевул, – подлъгал така човека, за да му вземе детето.
– Добре бе, брате, да ти го дам, що да не ти го дам – казал човека. – Ама как догодина да те намеря на пътя, за да си взема момчето?
– Като дойдеш догодина – рекъл му дяволът, – да седнеш пак тука, на черния камък, и да речеш: „Ох, колко се измъчих с тоя дълъг път!“, и аз, където и да съм, ще те чуя и ще доведа сина ти.
И понеже много се бил намъчил с непослушния си син, оставил го човекът и си отишъл вкъщи.
Прибрал го дяволът и го завел в дома си, при малките дяволчета.
Започнал той да учи момчето на всякакви дяволщини. Но още преди да научи някоя дяволщина, момчето се заиграло с малкото дяволче и неволно в играта го ударило по главата. Дяволчето било твърде малко, за да отвърне на удара, но било много ядосано, та започнало да пищи и нарежда:
– Ааа, чакай, чакай да видиш тате какво ще ти стори! Като си дойде и пита дали си вече научил някоя дяволщина, и като кажеш „научих“, той на парчета ще те направи!
Като чуло това, момчето добре скътало тия думи в ума си; и всеки път, когато дяволът го учел на някоя дяволия, макар и да я научавало, то се преструвало, че още не е.
Така минала една година и бащата на момчето дошъл да си го вземе. Седнал той на черния камък под крушата и високо изрекъл:
– Ох, как се измъчих с тоя дълъг път!
И дяволът веднага появил, заедно с момчето.
– Е, приятелю, как си поминахте със сина ми? – запитал човека. – Научи ли го на някакъв занаят?
– Питай го него – отвърнал му дяволът, – нека сам да ти каже какво е научил. Добре ли, зле ли го е научил – той да си каже.
Тогава момчето рекло, че още нищо не е научило и бащата го оставил за още една година.
На втората година, когато дошъл да си го вземе, момчето отново казало, че все така нищо не е научило. И бащата пак го оставил – да чиракува още година. На третата година човекът пак дошъл и дяволът пак довел сина му.
– Е, майсторе – рекъл човекът, – на нещо научи ли тази година сина ми? Или, дърво го взе – дърво ми го връщаш?
– Питай го него, той да ти каже! – рекъл дяволът. – Аз три години го уча и денем, и нощем, и ако нищо не е научил – язък му за хляба, който е ял.
– Е, бре, синко, можа ли да научиш някакъв занаят ? – попитал бащата.
– Как да науча, татко, като акъл не ми стига мене за нищо – отвърнало момчето.
На дявола му станало много криво, заплюл го той и рекъл:
– Троши си главата тогава, некадърнико! Цели три години те уча и на нищо не се научи. От тебе хаир няма да видим ни аз, ни баща ти!
Навело глава момчето, сякаш много се е засрамило, и поело по пътя с баща си. Докато вървели, баща му рекъл:
– Защо бре, синко, защо три години загуби и на нищо се не научи?
– Мълчи, татко, мълчи – рекло тихо момчето – аз на дявола всичките тайни му знам, но не трябваше да се издавам пред него.
Отишли си вкъщи. И изведнъж Сечи-фърляй се превърнал на крава, каквато човешко око не било още виждало. Казал той на баща си да заведе кравата на пазара и да я продаде, но оглавника да не продава, колкото и пари да му дават. И бащата закарал кравата на пазара. Като видели хората тая ми ти крава, чудом се зачудили на хубостта ѝ и всички се събрали да я гледат. Дяволът обаче, преобразен като човек, също се разхождал из пазара. Като видял калабалъка, отишъл и той да разбере какво става. И виждайки кравата, веднага разбрал, че това е всъщност момчето. „Ах, проклето дете! – рекъл си на той ума. – Не си бил научил занаята, а! Чакай сега пък да видиш какво те чака!“ Отишъл той при бащата и започнал да се пазари за кравата. Накрая му дал дори повече, отколкото бащата искал, но успял да вземе кравата заедно с оглавника. „Ах, горкият аз! – казало си момчето. – В какви неволи ме вкара татко ми, като ме даде заедно с оглавника!“
А дяволът завел кравата до един хан и я вързал за яслите с оглавника. Имал намерение да вземе едно дърво и да я бие и бие, докато я убие. Момчето усетило тая работа и, както било крава, изведнъж се превърнало в мишка и търтило да бяга. Като видял това дяволът, тутакси се престорил на котка и се втурнал да хване мишката. Като видяло момчето, че котката ще го хване, преобразило се на змия. Като съзрял това дяволът, превърнал се в щъркел и се втурнал да клъвне змията с дългия си клюн. Като видяло момчето, че щъркелът ще го улови, преобразило се на сокол и литнало нависоко. Като видял дяволът, че се превърнало на сокол, той се престорил на ястреб и се спуснал да хване сокола. Като видяло това момчето, хвръкнало до морето и се превърнало в риба, падайки във водата. Като видял това дяволът, преобразил се в рибар, бързо метнал серкмето, та хванал рибата и я изхвърлил на пясъка. Но тогава момчето се превърнало мигом на игла-ибришимка и потънало в пясъка. Като видял това дяволът, грабнал едно решето, бързо-бързо пресял пясъка и намерил иглата. Тъкмо да я вземе в ръка и внезапно тая игла се превърнала в славейче, а пък то отлетяло. Като видял дяволът, че момчето се е преобразило на славейче, той пък в сокол се превърнал и хвръкнал да хване славея. За да избяга от сокола, славейчето влязло в стаята на царската дъщеря. Влязъл и дяволът, за да го хване. Като видяло момчето, че дяволът ще го хване, мигом се превърнало на просо. Като видял това дяволът, преобразил се на квачка с дванадесет пиленца. Като видяло момчето, че ще го изкълват до зрънце, изведнъж от просо се превърнало на лисица и погубило квачката заедно с пилците. А пък царската дъщеря го харесала и се омъжила за него.

 

 

 

Преразказал Чинко Велков. Записал Марко Цепенков. Източник: Марко Цепенков, „Фолклорно наследство“ в 6 тома, т. 2, с. 55-58. Илюстрации: рисунка на минойска двойна ваза от о. Санторини; репродукция на праисторическа рисунка от Game Pass Shelter, Южна Африка.