из лекция VI „Връзката между изкуството и науката за светлината“, 24 февруари 1872 г., публикувана в „Орлово гнездо“ (1880).
97. Днес следва да говорим за оптиката, науката за зрението – онази способност или сила, която (според определението на Платон) „ни открива цветовете чрез очите“.
Не изпускайте от поглед това определение и запомнете, че думата „светлина“ обозначава онази сила, която предизвиква в очите на живите същества свойствените за тях възприятия. Изучаването на ефектите на светлината върху сребърен нитрат наричаме химия, а не оптика. И онова, което е светлина за нас, може да огрее камъка, но за него то не е светлина. Следователно „fiat lux“ при сътворението на света [„да бъде светлина“], в най-дълбокия си смисъл означава „fiat anima“ [„да бъде душа“].
Не бихме могли да кажем, че означава просто „fiat oculus“ [„да бъде око“], защото ефектът на светлината върху живия организъм, дори и върху организмите, лишени от зрение, не може да се смята за нещо отделно от влиянието ѝ върху зрението. Растението се състои основно от две части: корен и листо – листото по природа се стреми към светлината, коренът по природа търси тъмнината – не топлина или студ, а светлина и тъма, които за листото и корена, както за човека, са отредените условия за съществуване.
98. И още по една причина трябва да помните, че „fiat lux“ означава в действителност „fiat anima” и тя е, че самата способност на окото да вижда идва от неговата одушевеност. Ние не виждаме със лещите, които са очите, а през тях и чрез тях. Виждаме с душата на окото.
99. Един голям физиолог онзи ден ми каза, – тъй като казаното беше в разгорещеността на спора и не бива да се помни, не и като обмислено твърдение, затова и не споменавам името му, но все пак той каза, – че зрението е „изцяло механично явление“. Тези думи означават просто, доколкото означават нещо въобще, че цялата физиология, която е изучил, не го е научила да различава окото от телескопа. Зрението е абсолютно духовно явление; това е точното и единственото му определение. И „да бъде светлина“, когато човек наистина разбере какво означава това, е както повеля към интелекта, така и повеля към зрението. Онова, което досега е било само механично протичане от невижданото към невиждащото – от звезди, които не светят, към земята, която не вижда, – да се промени, се повелява – и сляпото трептение да се превърне във великолепието, което са за човешките очи слънцето и луната, като така направи възможно съобщаването с необозримата истина, с онази част от истината, която за нас е добра, която ни въодушевява, и на която е отредено да властва над нашите ден и нощ, над нашите радости и мъки.
100. Така на слънцето е дадено да „властва над деня“. И както наскоро научихте, отредено му е да властва над всичко, което знаем. Това ни учат Сирените [от „Одисея“ – в предишна лекция Ръскин посочва, че Сирените обещават „ново знание“, по което „духът се прехласва“ – бел. пр.], като едно ново знание, повод за възторг. Художниците открай време познават общия изглед на слънцето, а много преди да е имало художници, е имало мъдреци – Зороастрийци и други – които са си давали сметка, че слънцето притежава сила; но Сирените от вчерашната ни лекция имат да ни кажат нещо ново, изглежда, за властването на слънцето ἐπι χθονὶ πουλυβοτείρῃ [„на плодородната земя“ – в песента на Сирените: „ние знаем всичко, което има да се знае на плодородната земя“; идеята на Ръскин, развита в предишната лекция, е, че в преследването на знанието, както във всичко, трябва мяра – бел. пр.]. Вземам наслуки един пасаж от съвременна научна книга:
„Точно както оформените от водата скали дължат своето съществувание пряко или косвено предимно на енергията на слънцето, така е и с всички явления, свързани с живота. Това отдавна е отбелязано от редица знаменити британски и чуждестранни физици. През 1854 г. професор ––– в своя труд върху метода на палеонтологията пише, че организмите са само проявления на приложната физика и приложната химия. Професор ––– предава заключенията на физиците в няколко думи: Що се отнася до Слънцето, „то поражда целия растителен свят, а чрез него – и животинския; лилиите са дело на слънцето, както и зеления килим на поляните и добитъка по безбройните хълмове. Слънцето оформя мускулите, то движи кръвта, то изгражда мозъка. Неговата пъргавост е в лапите на лъва; то скача в образа на пантера, извисява се с орела, пълзи във формата на змия. То създава горите и то ги покосява, тъй като силата, която издига ствола, и тази, която замахва с брадвата, са една и съща сила.“
Всичко това е съвсем вярно. И в него има нещо ново само в едно отношение – в твърдението, че количеството слънчева енергия, нужна, за да се движат нещата, е измерима и в своята цялост – неизменима [Ръскин най-вероятно има предвид законите на термодинамиката – бел. пр.]. Колкото до останалото, още по времето на Омир е било напълно известно на хората, че животните не могат да се движат, ако не притежават топлина; и фактът, че топлината, която им позволява да се движат, може да се проследи обратно до слънцето, би бил също толкова интересен за древния физиолог, колкото за древния гръцки поет би бил интересен фактът, че „Tout ce qui se peut dire de beau est dans les dictionnaires; il n’y a que les mots qui sont transposés“ – „Всичко хубаво, което може да бъде казано, се съдържа в речника; просто думите не са наместени.“
Точно така. Но за ποιητής (поета) цялата работа е тъкмо в наместването. Слънцето, точно както ни казва радостният физик, несъмнено „пълзи във формата на змия“, но – ние, като художници, питаме – как така слънцето е заело тази форма или как така се е наместило (буквално!) в нея?
101. По-миналото лято, докато се разхождах в гората край Гисбах на Бриенцкото езеро и вървях много тихо, неочаквано видях малка стоманеносива змия насред пътеката. Тя беше изненадана. Змиите обаче винаги владеят чувствата си до съвършенство, тъй че тя се втренчи в мен и не помръдна за петнадесетина секунди, а после с почти невидимо плъзване тръгна да се скрие под едни листа. Без да се забързва, тя постепенно се скри изцяло. Тъкмо тръгнах да повдигна едно от листата, когато ми се стори, че мернах погледа на друга змия в гъсталака отстрани на пътеката. Но това се оказа същата змия – в момента, в който се беше скрила от погледа ми под листата, тя се беше плъзнала в гората с цялата си пъргавост и гъвкавост и с такава светкавична бързина, че въобще не можах да видя как е напуснала скривалището на листата, а само улових отблясъка ѝ, докато изчезва в шубрака.
102. Беше ми абсолютно безразлично всъщност дали силата, която това същество използва, е придобита от слънцето, луната или от газовата централа в Берн. Онова, което ме вълнуваше, бе същото, което би развълнувало един жител на някое село или едно дете – а именно, съобразителността на змията, когато се измъкна, както и великолепната грация, сила и прецизност на движението, с които го направи.
103. С други думи, вълнуваше ме, ще наблегна, по-скоро хитрината на змията, отколкото източника на движението ѝ. Не че не ми е приятно да чуя как учените обясняват, че е необходимо движението да произтича от Слънцето. Но откъде идва хитрината на змията? В пръстта няма мъдрост, няма съобразителност, точно както няма и топлина. Светкавичното изплъзване на змията идва от слънцето, добре – а мъдростта ѝ, откъде идва тя?
104. Предполагам, че „от слънцето“ е единственият отговор, който физиката може да даде. И той не е грешен: напротив, съвсем верен е, но само донякъде. Вие сега сте млади и може би знаете какво означава силата на слънцето да напусне ръцете и краката ви. Но когато остареете, ще разберете и какво означава силата на слънцето да изчезне от ума. Това може би ви се случва понякога дори и сега, но когато станете на моята възраст ще ви се случва непрекъснато. Тогава, след 12 вече няма да можете да мислите върху нещо по ползотворен начин. Е, ще можете да мислите върху нещо, и още по-важното – ще можете да обсъждате нещо, без кой знае каква полза или вреда, и след 12. Членовете на вашия национален законодателен орган вършат своята работа, както знаем, на газови лампи; дали силата на слънцето е източникът на техните хитрини? Съвсем сериозно обаче, всичките жизнени функции – и подобно на тях, и заедно с тях и чистите и здравословни способности на мозъка – изгряват и залязват със слънцето. И храносмилането, и интелектът еднакво зависят от слънчевите лъчи. Мислите ви, точно както кръвта в тялото ви, произтичат от енергията на слънцето, по точен и необходим начин, както ни казва науката. Sol illuminatio nostra est; Sol salus nostra; Sol sapientia nostra.[„Слънцето е наша светлина; Слънцето е наше спасение; Слънцето е нашата мъдрост.“]
И ето последната рожба на най-ниския национален атеизъм: понеже не може да отречем слънцето, поне да се опитаме да минем без него. Да затъмним деня в небето с дим и да продължим танците и съветите през нощта на свещи, докато накрая, възрадвайки се – Dixit insipiens in corde suo, non est Sol. [Рече безумец в сърцето си: „няма Слънце“. (отпратка към Псалом 52)]
105. Е, пълзенето на змията и съобразителността на змията, признаваме, идват от слънцето. Полетът на гълъба и неговата невинност – и те ли?
Полетът – несъмнено. Невинността му? – Това е нов въпрос. Какво да кажем? Между движението и неподвижността – дори между смисъла и безсмислието – разликата предопределя Аполон. Но между злонамереност и добросърдечност, в какво се корени това разграничение?
106. Замисляли ли сте се колко истинни са тези думи: „Светило на тялото е окото. Ако окото ти е зло…“ – и така нататък? Как може окото да е зло? И как, ако е зло, може да изпълни тялото с тъмнина?
[Целият текст според официалния превод (Матей 6.22-23): „Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?“]
Какво означава тялото ти да бъде тъмно, да бъде изпълнено с тъмнина? Не би могло да означава просто да си сляп. Ако си сляп, можеш да паднеш в дупка, докато ходиш, но да си добре, когато никъде не ходиш. А окото ти да е лукаво – не е ли това по-лошо, отколкото да нямаш очи? И вместо да бъдеш в тъмнина, тъмнината да е в теб – преносима, съвършена и вечна?
107. За да разберем какво значат тези неща, можем наистина да се позовем на физиката и да потърсим помощта ѝ. Колко видове очи има? Студентите по физика сред вас би трябвало да могат да ни кажат, на нас, художниците. Ние познаваме само, и то по един доста бегъл начин, външния вид и израженията на очите. Докато се опитваме да рисуваме тези безкрайно гротескни същества наоколо, ние виждаме безкрайното разнообразие от инструменти, с които те разполагат. Но вие знаете много по-добре от нас как тези инструменти са конструирани и как се направляват. Вие знаете как някои се въртят, отделно от тялото, в своите кухини; други изпъкват, късогледи на върха на пирамиди от кости; трети биват размахвани насам-натам с рогца или са инкрустирани на гърбове и рамена; други стърчат на върха на антени като разузнавачи на главата или са щипнати в издатъци в ъгълчетата на устните. Но как виждат съществата през всички тези различни очи?
108. Това не е наша работа, може би си мислите? Не ви задавам „Сиренски“ въпрос – изцяло наша работа е да питаме, защото току-виж се окаже, че някой от нас вижда именно по такъв начин. Сравнителното изучаване на зрението е много по-важно от сравнителната анатомия. Няма проблем дори и понякога да ходим като маймуни – от време на време е хубаво да можем и да се катерим като тях. Но представете си, че виждахме като примати – или като по-нисшите животни? Уверявам ви, че науката на оптиката е абсолютно съществена за нас; защото точно както самият инструмент се развива в безкрайно разнообразни и често гротескни посоки, в съответствие с него се развива и не само интелектуалната, но и моралната сила в душата на всяко същество. Най-буквално, ако окото е чисто, тялото е чисто; но ако светлината в тялото е само тъмнина, то колко ли голяма ще да е тъмнината?
109. Разгледахте ли внимателно онзи етюд с главата на гърмяща змия, който ви дадох? Змията може да ви гледа, без да отмести очи, в продължение на час – вертикалният разрез в окото пропуска такъв образ, какъвто е възможен за ретината на гърмяща змия – и за ума ѝ. Колко от вас вижда, как мислите? Задавам този въпрос най-напред по отношение на чисто физическия аспект. Аз самият не знам; не е моя работа да знам. Вие, които следвате физика, би трябвало да ни дадете отговор. Каква част от човека може да види змията? Какъв образ на човека преминава през този смъртоносен вертикален процеп в зеницата – през гланцовото синьо на тази ужасяваща леща? Нарисувайте ми как изглежда човекът през погледа на змията, доколкото можете да прецените това. А после се запитайте: доколко змията може да осмисли този човешки образ?
110. Или, ако змията ви се струва недостойна тема за изследване, то вземете окото на тигър или на котка. Котката може да гледа царя – да, но цар ли вижда, докато го гледа? Хищните зверове, струва ми се, въобще не гледат в смисъла, в който гледаме ние. Очите им са привлечени от движението на нещо, както очите на малко коте са привлечени от кълбото прежда – те приковават поглед, сякаш движени от някакво неизбежно привличане, в храната. Но когато котката се гали във вас, тя не ви поглежда. Сърцето ѝ сякаш се намира в гърба и в лапите ѝ, а не в очите. Котката се отърква във вас и ви докосва с кадифени възглавнички, вместо с нокти, но можете да ѝ говорите цял час, без да успеете да уловите погледа ѝ. Колкото по-нагоре се изкачваме по стълбицата на битието – вземете сърната, кучето, коня – откриваме, че според яснотата на зрението е добротата на очите. Благородните очи на човека гледат – не с механично зрение, – а през неговата човечност – от сърцето в сърцето. И окото е светилото на тялото – да, и в честития живот, светилото на сърцето също.
Превод от английски Олга Николова. Рисунките са на Ръскин, в Ашмолиън, Оксфорд: глава на орел и кобра.
Ruskin, John. Eagle’s Nest: Ten Lectures on the Relation of Natural Science to Art, 1900.