Настоящите фрагменти, за първи път публикувани тук на български, са подбрани от посмъртно издадените бележки на Витгенщайн, събрани и редактирани от Георг фон Врикт: Vermischte Bemerkungen (Frankfurt: Suhrkamp, 1977; двуезично издание на английски Culture and Value. Oxford: Blackwell, 1980.). Както отбелязва самият фон Врикт в предговора си, тези бележки несъмнено ще намерят и читатели, които не познават философските творби на Витгенщайн, и те биха могли да създадат („макар и не задължително“) неточна представа за философа. Според фон Врикт фрагментите могат да бъдат напълно разбрани единствено ако бъдат поместени в цялостното творчество на Витгенщайн. Безспорно на фона на цялостната философия на Витгенщайн мислите, записани в тези бележки, биха придобили една друга пълнота и дълбочина, но тяхната яркост, макар и фрагментарна, е ценност сама по себе си. – бел. ред.

Превод от немски Огнян Касабов. Подбор и подредба – „Пеат некогаш“. Числата в скоби обозначават страниците в двуезичното издание.

*

Традицията не е нещо, което се учи – не е нишка, която човек може да поеме, когато му се прииска; това е толкова възможно, колкото сам да си избереш предците.
Който няма традиция, а иска да има, е като човек безнадеждно влюбен. [76]

 

Моето мислене за изкуството и ценностите е подчинено на много по-малко илюзии, отколкото би могло да бъде мисленето на хората преди 100 години. Но това не означава, че поради тази причина то е по-правилно от тяхното. Означава само, че на преден план в моя ум стоят процеси на упадък, които не са били на преден план за тях. [79]

 

Mожем да избегнем неистината и празнотата в нашите твърдения, само ако в изследванията си виждаме идеала като това, което той е – а именно обект за сравнение –мерило, – а не предразсъдък, към който трябва да нагодим всичко. Именно това поражда догматизма, в който философията изпада толкова лесно. [26]

 

Езикът на философите е вече деформиран, сякаш от носене на твърде тесни обувки. [41]

 

Мислителят много прилича на чертожник, който иска да начертае всички взаимовръзки. [12]

 

Никой не може да мисли някоя мисъл вместо мен така, както никой не може да си сложи шапката ми вместо мен. [2]

 

Радостта, която изпитвам от мислите си, е радостта от собствения ми странен живот. Това ли е жизнерадост? [22]

 

Аз показвам на учениците си парченца от огромен пейзаж, в който те не биха могли да се ориентират. [56]

 

И в мисленето има време за оран и време за жътва. [28]

 

Трябва да казваш нещо ново и все пак изцяло старо.
Трябва непременно да казваш само стари неща – и все пак нови!
Различните „тълкувания“ трябва да отговарят на различни приложения.
Поетът също трябва постоянно да се пита: „Това, което пиша, действително истинно ли е?“ – Което не означава: „Така ли става в действителността?“
Трябва да пренасяш старото. Но за [нов] градеж. – [40]

 

Лонгфелоу:

In the elder days of art,
Builders wrought with greatest care
Each minute and unseen part,
For the gods are everywhere.

[Във миналото майсторът-зидар
Най-дребния и скрит детайл
Изпипвал е със грижа и докрай –
За боговете – вездесъщи– дар.]

(Би могло да ми послужи за мото.) [34]

 

Мярата за гения е в характера – ако и характерът сам по себе си да не изчерпва гениалността. Геният не е „талант и характер“, а характер, проявяващ се във формата на конкретен талант. Както някой проявява смелост, като скача във водата, за да спаси някого, така друг проявява смелост, като пише симфония. (Слаб пример.) [35]

 

В гения няма повече светлина, отколкото в който и да е друг достоен човек – но геният притежава определена оптика, чрез която събира тази светлина в една възпламенителна точка. [35]

 

Можем да кажем: „Гениалността е да бъдеш смел в таланта си. [38]

 

Понякога се налага да извадим някой израз от езика, да го прочистим – и чак тогава да го въведем обратно в употреба. [39]

 

Да пишеш с точния стил означава да поставиш колелата правилно върху релсите. [39]

 

Ако този камък не иска да се помръдне, ако е заклещен, премести първо другите камъни около него. –
Искаме само да изправим колелата ти, щом са накриво върху релсите. След това ще те оставим да караш сам. [39]

 

Le style cest lhomme[„Стилът, това е човекът.“], „Le style cest lhomme même“ [„Стилът, това е самият човек.]. Първият израз притежава евтина епиграмна краткост. Вторият – правилният – отваря съвсем друга гледна точка. Той казва, че стилът дава образа на човека.  [78]

[По-правдив превод на фразата на граф дьо Бюфон би бил в съкратения вариант: „Стилът ни показва човека“, а в пълния –„Стилът ни показва самия човек.“ В правилния цитат на фразата се подразбира, че дори и да иска, човек не може да се скрие зад думите си. – бел. ред.]

 

Не можеш насила да накараш семето да покълне. Можеш само да му дадеш топлина, влага и светлина, но то трябва самò да поникне. (Дори да го докосваш  може само съвсем внимателно.)[42]

 

Човек може да остане затворен в стая с отключена врата, която се отваря навътре – докато не се сети да дръпне вратата, вместо да я бута. [42]

 

Колко трудно ми се удава да виждам онова, което стои пред очите ми! [39]

 

За изкуството е трудно да кажеш нещо по-добро от това, да не кажеш нищо. [23]

 

Каквото читателят може сам – оставям го на него. [77]

 

 


 

Към втора част.