***

Къща, съградена от зора,
от вечерна светлина съградена,
къща, съградена от тъмен облак,
от мъжки дъжд съградена,
къща, съградена от тъмна мъгла,
от женски дъжд съградена,
къща, съградена от цветен прашец,
от скакалци съградена.
При портите – тъмен облак.
И дирята пред тях е тъмен облак.
Над тях високо – мълнията-криволица.
Мъжко божество могъщо!
На тебе дар принасям.
За теб лулата съм стъкмил.
Изцери стъпалата ми,
изцери краката ми,
изцери тялото ми,
изцери разума ми,
изцери гласа ми.
Тоз ден снеми от мен проклятието свое,
проклятието отмахни от мен.
Отне го ти
и то изчезна надалече.
Честит съм, че си върнах силите.
Честита е душата ми успокоена.
Честит напреде тръгвам.
С душа успокоена, да вървя.
Без страдание вече, да вървя.
За болката недосегаем, да вървя.
Изпълнен с бодрост, да вървя.
Както някога, отдавна, да вървя.
Да вървя, честит.
Да вървя, честит, с изобилни тъмни облаци.
Да вървя, честит, с изобилни дъждове.
Да вървя, честит, с реколта изобилна.
Честит, по диря от цветен прашец, да вървя.
Честит, да вървя.
Както някога, отдавна, да вървя.
Красиво да бъде пред мене,
след мене да бъде красиво,
красиво да бъде под мене,
над мен да бъде красиво.
Красиво да бъде навсякъде около мен.
И в красота е краят.

 

Henry, Paul; Dawn, Killary Harbour; National Museums Northern Ireland; http://www.artuk.org/artworks/dawn-killary-harbour-117814

 

Традиционна песен на племето навахо, из „Къща от зора“ на Н. Скот Момадей, изд. „Народна младеж“ , 1985г., превод: Калина Филипова.
Илюстрация: „Заливът Килъри“, Пол Хенри (1876–1958).