Изгубени снимки

На снимката,
майка ми е простряла прането
и е поляла цветята;
уморила се е
и е седнала да си почине –
а цветята около нея
ликуват.

На снимката,
майка ми току-що е засадила доматите и чушките;
стои изправена и леко поприведена в края на лехата,
и гледа учудено към сестра ми,
която снима.
Майка ми е душата на градината,
а сестра ми – на спомените.
Двете с майка ми са на сто и кусур години.

На снимката,
път,
черен коларски път,
който се губи в далечината;
а покрай пътя – макове.
Нечия ръка е оцветила маковете,
само маковете,
в червено.

На снимката,
вече съм те срещнал
и ти си ме срещнала,
може би още само насън.
Ти си сама
и се усмихваш на себе си;
музикантите не се виждат,
не се чуват,
но се подразбират.

На снимката,
двамата сме един до друг,
за ръка,
във две еднакви светлосини ризи,
за да не се изгубим
в множеството.

 

Luke Howard. Cirrocumulus, cloud study, c 1803-1811.
*

Празник е
тук горе, при мен,
под прозореца на покрива,
където в добър ден
се виждат небето и звездите,
а в добър час
разговарям с дъжда
по морзовата азбука.

Празник е,
тук горе, при мен,
празничния.

*

Остаряваме,
а гласът ти не остарява,
мамо.

*

На разсъмване, докосване;
докосвам есента и есента ме докосва;
от устата ми излиза пара;
дъхът ни се смесва.

На разсъмване,
скромни жълти
и нескромни червени листа.

*

Две тикви,
едната жълта, другата оранжева.
И никакви високопарности.

*

Равновесие

Ако вие ще ставате
………………………. всеки ден
…………………………………. все по-бездушни,
то ние ще се будим
………………………. всяка сутрин
…………………………………… все по-добри.

*

Дъждът,
………….. чистият дъжд
………………………………. отвисокото,
донесе ритъм колкото можа
и го остави да се стича
…………………………. на вадички
……………………………………. по покрива.

*

Сядам за почивка
………………  на брега на реката;
оставям реката
………………  да ми довърши мисълта.

*

Дъжд

Първите капки дъжд
по прозореца на покрива –
бавно, на пресекулки,
тихо, на вадички.

Аз обичам дъжда,
неговата утринност
и изначалност.

*

През февруари,
още в началото,
душата на майка ми
наднича изпод снега
като кокиче,
в градината, до чешмата.

*

Нахлуване

Копринени корици
оризова хартия
всичко е готово на пипане
и на прелистване

Отварям прозореца на покрива
нахлуват мерни думи
отвисокото

*

Когато минавам по пътеката
и чувам птиците,
забравям, че съм човек.

Припомням си,
чак когато стигам детската градина
с разхвърляните топки,
червени и сини,
навсякъде из двора.

Когато виждам градината
с разхвърляните топки,
червени и сини,
припомням си, че съм човек
от семейство хора,
добри хора.

*

Какво щастие
какво освобождение
да пишеш глупости
в летния следобед
и да им се радваш
като дете

…………… Мост над лятната река
………… а ние всички
…………… направо през реката
………… като коне

Коне в реката
коне в реката
какъв хлад
каква свобода