Бабата така отговаряла на въпроса ѝ какво е душата: „Душата е като една сенкя…“ Нашите предци явно са знаели, че за да направиш нещо стойностно и добро „душа трябва да вложиш в него“. А конкретно в песните с мотива за „вграждане“ нещата стават съвсем драстични, защото майсторът не вгражда собствената си сянка душа, а тази на невинното си „първо либе“. Звучи много жестоко и несправедливо, направо те кара да намразиш майстора! Човек се пита, що за дивашки нрави са възпети и защо. Изглежда певецът-поет е потърсил обаче нещо по-свидно, което майсторът трябва да жертва, по-свидно от собствената му душа – тази на първата му любов. – Анонимен автор

*

Мотивът за вградена невеста принадлежи на песни, свързани с лятното слънцестоене, които отвеждат към най-дълбока древност. За подробен и убедителен, макар и стилистично особен, анализ на връзката на тези песни с архаичния свещен брак на земята и небето виж „Поради тракийския орфизъм“ на Видка Николова. От въпросното есе ще цитираме следното:

„В същия вариант [от Ловчанско] майсторът засвирва с медната си свирка, а „свирката му тихом говори“ и съобщава на идващата невяста за предстоящото взиждане (във вариант XXXIX дружината майстори е и пееща). Самият мотив „вградена невяста“ е народнопесенен и пътува с носителите си строители. Изграждането на човешкия порядък в пространството и времето е и музикален акт.“ (с. 35)

*

Струва си да се обърне внимание и на това:

Човекът, който трябва да направи жертва, за да има градеж, за да бъде създадено нещо, което пребъдва, „човешки порядък“, е винаги първомайсторът – най-силният, най-умелият. За повече по този въпрос виж откъса от „Камъните на Венеция“ на Джон Ръскин тук.

*

Тъй като сме избрали да публикуваме вариант на песента, записан в с. Църква, сега квартал на Перник, следните бележки и цитати могат да бъдат интересни за читателя:

В турските регистри от 1576 г. е записано като Черква. В западния район на селището, на брега на река Струма е имало антично селище на площ от 20 дка. Вероятно тук е бил построен мост. В двора на МК „Стомана“ са открити устоите му – големи каменни квадри, свързани с оловни скоби. На сегашното гробище (вече бивше) е имало антична крепост. Открити са каптаж и три водопроводни разклонения. На левия бряг на река Рударщица, преди вливането ѝ в Струма, е открито светилище на Асклепий от ІІ век от времето на Септимий Север. – (Димитрина Митова-Джонова „Археологически паметници в Пернишка област“)

 

Никифор Григора (ХІV век) пише: „Всички знаят, че Стримон е непребродима река, защото тя е най-голямата река от тия, които прорязват Тракия и Македония. Тя извира от твърде високите планини, които се простират без прекъсване до Йонийско море. Тя е най-голяма от всички реки, които напояват скитската земя. Ние прекарахме цял ден в преминаването на тази река… Някои от придружаващата ни прислуга, надаваха силни викове и пееха трагически песни. Заобикалящите ни пропасти и дълбоки долове в намиращите се наоколо планини поемаха виковете им и като живи същества ги повтаряха точно и неизменно, както при хоровете… Докато ние още бяхме в такова тежко положение, изведнъж се появиха от тамошните скали и пропасти някакви мъже, облечени в черни дрехи. Тия мъже бяха същински демонски привидения. Повечето имаха в ръцете си някакво оръжие. В първия момент страх и ужас обзе нашите. Повечето от тамошните жители са стари преселници от Мизия. После се ободрихме и отново дойдохме на себе си, защото те ни приветстваха ласкаво и добродушно на своя език. (Македония – Сборник от документи – БАН – 1978 г.)

 

В областта на реките Струма и Места се очертава местен бог, представен като синкретичен образ между Дионис и Тракийския Херос, носещ името Асдул. (вж. Дионис (29) с ясно изразени функции на бог на плодородието. (Известия – V – Елка Попова – 121)

*

Песента е с малки редакции, които поправят несъмнени грешки по отношение на ритъм и лексика в записа.

 

Облог прави майстор Маноило,

облог прави с петдесе майсто̀ре

и с петдѐсе калви и чираци

да направи тия дълги мости

на тая ми река непреодна.

Голем си е каил напраило –

ако майстор мости не издзида,

че пропадне бащино иманье.

Щото беше майстор Маноило

еве стана четиресе дена

как си мости Маноило дзида –

денем дзида, нощем се суриват.

Уплаши се майстор, уплаши се,

па си вика неговите брайкя:

– Ой ви вази, мои мили брайкя,

голем съм си каил напраило

да направим тия дълги мости

на тая река ми непреодна,

ал не можем мости да направим,

че пропадне бащино имане.

Еве стана четиресе дена

откак язе, бре, мости си дзидам –

денем дзидам, нощем се суриват.

Еле чуйте, мой мили брайкя,

ние клетва тува че дадеме –

кое либе прво ручок ни донесе,

нему сенкя че да задзидаме,

та да може мости да закрепна.

Щото бея Манойлови братя,

си ойдоя у равни дворове,

та викная неговото либе:

Ой те тебе, млада Манойлвице,

еве стана четиресе дена,

как си ние майсторе имаме,

ти не си си ручок и носила,

утре дзаран ти ручок че носиш!

Щото беше Манойлвица млада

запретна си скути до колене,

и зави ръкави до рамене,

та замеси пребеле погаче,

и напраи убави ручкове,

та отнесе на нови мостове,

на петдесе майсторе отнесе

и петдесе калви и чираци.

Съгледа я майстор Маноило,

па на либе потийом говори:

– Ой те тебе, мое първо либе,

тебе ли се мое либе паде,

днеска рано ручкове да носиш? –

та на тебе сенкя да задзидам,

да закрепим тия дълги мости,

на тая ми река непреодна.

Тава рече майстор Маноило,

па зарони тия дребни сълзи,

сълзи рони, камене сурева,

та угради тая рамна сенкя,

рамна сенкя на пръвно си либе.

Тъгай са се мости закрепили

на тая ми река непреодна,

на тая ми Струма голема.

А па Манойлвица млада

не могла до дома да се върне;

ощ по пут она е ничком падла

и веднъг е тама погинула.