Прочетете увода към текстовете на Гьоте в този брой: „Гьоте като учен“

 

„Гьоте или метаморфозата на растенията“, Андре Масон, 1940г.

 

Давам си сметка, че пътят многократно ще се губи в мрак, който обаче лесно ще разсейваме, колкото по-често използваме светлината на научния опит, тъй като природата никога не си противоречи, макар и поради несъвършенството на присъщите ни възприятия често да ни изглежда така.

–– Карл Линей, Prolepsis Plantarum, Diss. I.

 

Въведение

 

1. Всеки, който дори и малко е наблюдавал растежа на растенията, лесно би забелязал, че определени техни външни части понякога се преобразяват и в една или друга степен, а понякога и изцяло, възприемат облика на съседните.

2. Така например простият цвят най-често се превръща в двоен, когато вместо тичинки и прашници се развият венчелистчета – или напълно еднакви с останалите листа от чашката по форма и цвят, или все още носещи видимите белези на своя произход.

3. Ако пък забележим, че по този начин растението е способно да направи крачка назад и да обърне реда на своя растеж, можем да си дадем още по-ясно сметка за закономерния ход на природата и сме на път да научим законите на преобразяването, съгласно които природата ражда една част от друга и образува най-различни форми от модификациите на един-единствен орган.

4. Тайното родство [geheime Verwandtschaft] на различните външни части на растенията, напр. листата, чашката, венчето, тичинките, които се развиват едни след други и сякаш едни от други, е в общи линии отдавна познато и дори разработено в някои подробности от изследователите, които са нарекли действието, посредством което един и същи орган ни се показва преобразен в най-различни форми, метаморфоза на растенията.

5. Тази метаморфоза ни се разкрива в по три начина: като правилна, неправилна и случайна.

6. Правилната метаморфоза можем да наречем също и прогресивна: тъй като през цялото време – от първия кълн до последното оформяне на плода – могат да бъдат забелязани постъпателните ѝ действия. Във възхождането, сякаш по духовна стълбица, към онзи връх в природата – възпроизводството [Fortpflanzung] посредством двата пола – една форма се превръща в друга. Именно тази метаморфоза внимателно наблюдавах в продължение на няколко години и възнамерявам да обясня в настоящото изследване. Затова и при следващите примери ще разглеждаме само едногодишни растения, които се развиват от семе до плод по непрекъсната линия.

7. Неправилната метаморфоза бихме могли да наречем също така и регресивна. Защото, докато в предходния случай природата стремглаво напира напред към своята голяма цел, тук тя прави една или няколко крачки назад. Докато там тя формира цветове и ги въоръжава за делото на любовта в неустоим порив и енергично усилие, така тя тук сякаш заспива и нерешително оставя своето творение в колебливо и крехко състояние, което често се харесва на нашите очи, но вътрешно то остава слабо и бездейно. Посредством опита, който имаме възможност да добием, наблюдавайки тази метаморфоза, ще можем да разкрием онова, което правилното развитие скрива от нас; ще можем да видим отчетливо онова, за което иначе можем само да предполагаме и така можем да се надяваме, че по най-сигурен начин ще достигнем нашата цел.

8. Ще оставим встрани обаче третата метаморфоза, която се осъществява случайно, под влиянието най-вече на някои насекоми. Тя би ни отклонила от простите пътища, които трябва да следваме и така би възпрепятствала нашата цел. Може би на друго място ще ни се удаде възможност да поговорим за тези чудовищни прораствания, които се осъществяват все пак в определени граници.

9. Позволих си да разработя настоящия опит без препратки към илюстрации, които все пак може би са нужни. Ще отложа публикуването им за едно бъдещо продължение, което ще стане лесно, тъй като е налице достатъчно материал, за да се доразясни и доразвие този малък, предварителен трактат. Тогава няма да бъде толкова необходимо да подхождам така премерено. Ще мога да засегна някои сродни теми и ще дам подобаващо място на множество пасажи от автори с подобни виждания. Няма да пропусна да се възползвам и от отзивите на майсторите, с които днес може да се похвали тази благородна наука. На тях предавам и посвещавам настоящите страници.

Моделът на Гьоте: едногодишното растение с неговите части (отгоре надолу): плодник, тичинки, чашка, венче, стеблени листа, котиледони, корени.

 

I. За семенните листенца

10. Тъй като сме се заели със задачата да наблюдаваме етапите на растежа на растенията, нека насочим вниманието си към момента, в който растението започва да се развива от семето. Можем лесно и точно да различим частите, които принадлежат към него на този етап. Растението оставя своята семенна обвивка, която сега няма да разглеждаме, в една или друга степен в земята, и много често, след като коренът се е закрепил в почвата, то изкарва на светло първите органи на своя горен растеж, които са били налични, скрити под обвивката.

11. Тези първи органи са познати под името котиледони; наричат се също зародишни пъпки, семенни стъбълца, семедели и семенни листенца, с което се означават различните форми, в които те могат да бъдат открити.

12. Често те се появяват неоформени, сякаш напълнени с някаква сурова материя и са равни на ширина и дебелина; техните съдове са неотчетливи и трудно различими от масата на цялото; не е налице нищо, което да прилича на листо, и погрешно можем да привидим в тях отделни органи.

Десет вида растения с различни по форма котиледони. M. Forweg, Blattformen, Dresden, c. 1850, pl. 1

 

13. При все това, у много растения те приличат по облик на листото; стават по-плоски; когато бъдат изложени на светлина и слънце, придобиват все по-зелен цвят, а съдържащите се в тях съдове стават по-отчетливи, подобно жилките в листото.

14. Накрая, те ни се явяват като същински листа. Техните съдове са способни на най-фино разгръщане, а сходството им с последващите ги листа не ни позволява да ги определим като отделни органи – по-скоро ги разпознаваме като първите листа на стеблото.

15. Но тъй като листо без възел, а възел без око е немислимо, то можем да заключим, че точката, към която са прикачени тези семенни листенца, е същинският първи възел на растението. Това бива подкрепено от онези растения, които произвеждат нови очи непосредствено под крилата на семеделите и развиват оформени клони от тези първи възли, както например прави баклата (Vicia fabа).

[„Око“ в ботаниката се нарича вдлъбнатинката, в която се намира растителната пъпка. – бел ред.]

 

16. Семенните листенца най-често са двойни и тук можем да направим наблюдение, което ще добие още по-голямо значение по-нататък. А именно – листата на този първи възел са често сдвоени дори когато следващите листа на стъблото са разположени спирално или последователно; значи тук се показва едно сближаване и свързване на части, които по-нататък природата ще раздели и отдалечи една от друга. Още по-забележително е, когато семеделите са събрани като множество листенца около една ос, а постепенно развиващото се от тяхната среда стебло създава следващите листа едно по едно около себе си. Това много ясно се наблюдава при различните видове борови (Pinus). Тук един венец от иглички образува нещо като чашка и по-долу ще можем да си припомним този случай по повод други подобни явления.

17. Засега ще оставим настранa съвсем неоформените отделни семенни стъбълца на онези растения, които покълват само с едно листенце.

18. Вместо това ще отбележим, че дори семеделите, които най-много приличат на листа, са винаги по-слабо развити в сравнение със следващите стеблени листа. Тяхната периферия е изключително проста и по нея се виждат също толкова малко следи от назъбване, колкото и косъмчета и други съдове, характерни за развитите листа – по повърхността им.

 

 

II. Развитие на стеблените листа от възел на възел

 

19. Сега можем да разгледаме отблизо постъпателното развитие на листата, тъй като тук прогресиращите действия на природата протичат пред очите ни. Някои от последващите листа често са налице още в семето и лежат заключени между семеделите; в своето нагънато състояние те са познати под името ‘перца’. При различните растения техният облик варира спрямо този на семенните листенца и развитите листа, но все пак тези ‘перца’ най-често се различават от семеделите по това, че са вече плоски, нежни и изобщо имат облика на същински листа; оцветяват се изцяло в зелено, почиват на видим възел и вече не крият своето родство с последващите стеблени листа, които обаче те обикновено предшестват като етап, тъй като периферията или ръбът им все още не е напълно развит.

20. Ала по-нататъшното развитие напредва през листото непреривно – от възел на възел: централната му жилка се издължава, а от нея се разклоняват на две страни повече или по-малко странични жилки. Именно различните взаимоотношения на жилките са главната причина за разнообразните форми на листата. Сега листата изглеждат назъбени, с дълбок релеф, или са съставени от няколко листчета, в който случай те ни дават предобраза на напълно развитата вейка. Финиковата палма ни предоставя забележителен пример за подобнo постъпателнo разчленяване на простата листна форма. Централната жилка се удължава в поредица от няколко листа, ветриловидният прост лист се насича, разделя и така се развива един във висша степен съставен лист, който по вид съперничи на клонката.

Постъпателното развиване на листото на палмата се вижда на тази илюстрация, като се започне със затвореното листо долу вляво, през различните етапи до напълно разтвореното листо най-горе.

 

В Ботаническата градина на Падуа все още може да се види „Палмата на Гьоте“, посадена през 1585г. Виж уводното есе към научните трудове на Гьоте в настоящия брой и писмото му от Падуа от 17 септември 1787г.

 

21. В същата мяра, в която се развива самият лист, расте и листната дръжка, била тя непосредствена част от листото или пък обособена, леко отделена от него дръжчица.

22. Че тази самостоятелна листна дръжка също така има склонност да се преобразява във формата на листо, виждаме при различни растения, напр. при цитрусовите. Впоследствие нейната организация ще бъде повод за някои наблюдения, които за момента ще оставим настрана.

Листни дръжки във формата на листенца.

 

23. Не можем и да се впуснем в по-детайлно разглеждане на прилистниците; отбелязваме само мимоходом, че, особено когато са част от стеблото, те също така се преобразяват по свой начин при неговото развитие.

24. Въпреки че листата дължат своето първо подхранване на повече или по-малко модифицирани воднисти вещества, които те извличат от стеблото, по-пълното им развитие и разгръщане се дължи най-вече на светлината и въздуха. Както в затворената семенна обвивка откриваме семенните листенца неоформени и съвсем слабо или грубо организирани, сякаш са просто напълнени със суров сок, така и при растенията, които виреят под водата, виждаме листата по-грубо организирани от тези на други растения, изложени на открит въздух. Дори един и същи растителен вид има по-гладки и по-малко разгърнати листа, когато расте на усойни и влажни места, докато преместен на по-високо място, развива по-яки, космати и детайлно оформени листа.

Водно лютиче с подводни и въздушни листа.

[…]

27. При множество растения забелязваме, че един възел възниква от друг. При стеблата, затворени между два възела, като тези на зърнените, тревните и тръстиковите растения, това се набива на очи, но не толкова лесно се вижда то при други видове, чиито стебла са изцяло кухи или пък изглеждат запълнени със сърцевина или по-скоро с разделена на клетки тъкан. На тази т.нар. сърцевина доскоро беше приписвано особено място сред вътрешните части на растенията, което обаче беше оспорено, както ни се струва, на добри основания; отречено беше погрешно привидяното ѝ влияние върху растежа, а цялата сила да кълни и ражда [Triebund Hervorbringungskraft] беше отвъд съмнение приписана на вътрешната страна на втората кора, т.нар. лико. Затова понастоящем по-лесно ще се убедим, че доколкото възниква от предходния възел и получава от него соковете, които той съдържа в по-фина и филтрирана форма, по-горният възел се възползва от междувременно протеклото въздействие на листата, развива се по-пълно и доставя на своите листа и очи още по-фини сокове.

28. По този начин, постоянно отвеждайки по-суровите течности и вкарвайки по-фини, растението постепенно се развива цялостно и достига предписаната от природата точка. Вече виждаме листата изцяло разгърнати и оформени и скоро ще се запознаем с ново явление, което ще ни каже: досега наблюдаваната епоха отмина и наближава втора – епохата на цъфтенето.

 

 

III. Преход към цъфтежа

29. Прехода към цъфтежа виждаме да протича по-бързо или по-бавно. В последния случай обичайно забелязваме, че стеблените листа започват да се свиват обратно откъм своята периферия навътре, да губят своите външни разделения, и вместо това да се издължават повече или по-малко в по-долните си части, където са свързани с дръжката; в същото време виждаме как частта на стеблото между два възела значително се издължава, или поне става много по-фина и тънка.

30. Отбелязвано е, че честото подхранване възпрепятства цъфтежа на едно растение, докато умереното и дори оскъдно хранене го ускорява. Това още по-отчетливо показва действието на стеблените листа, за което по-горе стана дума. Докато все още трябва да бъдат отвеждани по-сурови сокове, способните на това органи на растението образуват инструменти за тази потребност. Ако напират прекомерно количество хранителни вещества, тази операция трябва да се повтори отново и цъфтежът ще стане почти невъзможен. Ако отнемем храната на растението, ще улесним и съкратим действието на природата, с което тя предизвиква цъфтеж; органите по възлите ще станат по-фини, действието на лишените от примеси сокове – по-чисто и силно; преобразяването на частите става възможно и протича без нищо да го спира.

 

IV. Образуване на чашката

31. Често виждаме това преобразуване да протича бързо и в този случай стеблото нараства от възела на последния оформен лист, удължава се и изтънява, и в края си събира няколко листенца около една ос.

32. Че листата на чашката са същите тези органи, които преди са изглеждали оформени като стеблени листа, докато сега често приемат твърде изменена форма и стоят събрани около един общ център, може да бъде показано по най-отчетлив начин.

33. Още при семенните листенца забелязахме подобно действие на природата, като видяхме няколко листа или може би няколко възела, скупчени около една точка. Развивайки се от своето семе, различните видове смърч ни показват лъчист венец от иглички, доста развити в сравнение с обичайното, които не бихме могли да сбъркаме с други; така в най-ранното детство на тези растения вече виждаме загатната сякаш онази сила на природата [Kraft der Natur], която в тяхната зряла възраст ще задейства цъфтежа и връзването на плод.

34. По-нататък, при множество цветя наблюдаваме неизменени стеблени листа събрани под венчето в нещо като чашка. Тъй като те все още напълно запазват своя облик, то тук можем да се позовем и само на зрението или пък на ботаническата терминология, която ги обозначава с името цветни листа, flora floralia.

35. По-голямо внимание заслужава по-горе въведеният случай, в който преходът към цъфтеж протича бавно, като стеблените листа постепенно се събират и видоизменят, полека сякаш вплитайки се в чашка, както лесно може се види при чашките на сложноцветните, особено на слънчогледите и невените.

36. Виждаме как тази сила на природата, която събира няколко листа около една ос, създава едно още по-вътрешно свързване между тези видоизменени листа, като ги прави още по-неразличими едно от друго, карайки ръбовете им да се сраснат или изцяло, или, по-често, само отчасти. Събраните и притиснати по този начин едно о друго листа си въздействат най-много в своята най-нежна фаза – посредством въздействието на изключително чистите сокове, сега налични в растението, те се сливат (анастомозират) и ни представят камбановидната или т.нар. еднолистна чашка, която отчетливо ни показва своя съставен произход с това, че в една или друга степен е набраздена или разделена отгоре надолу. Това ни разкрива непосредственото наблюдение при сравнение на дълбоко набраздените с многолистните чашки, и особено ако разгледаме внимателно някои сложноцветни. Така напр. ще видим, че чашката на невена, която при систематичните описания бива определяна и като проста и многоделна, се състои от множество листа, сраснали се едно с друго и едно върху друго, а към нея, както казахме по-горе, сякаш се приплъзват присвити стеблени листа.

37. При много растения броят и обликът, в който чашковите листа – отделни или сраснати – се подреждат около оста на стеблото, остава неизменен, което се отнася и за израстващите впоследствие части. До голяма степен на тази неизменност почива развитието, стабилността и славата на ботаническата наука, тъй увеличили се в последно време. При други растения броят и образуването на тези части не остават неизменни; но дори и това непостоянство не можа да подведе тънката наблюдателност на майсторите в тази наука, които се опитаха да впишат и тези отклонения на природата в границите на тесни определения.

38. Така природата образува чашката, свързвайки около един център няколко листа, ще рече и няколко възела, в някои случаи редейки ги едно до друго, а в други – едно след друго, най-често в определен брой и ред. Ако цъфтежът бъде възпрепятстван от напираща излишна храна, то тогава те биха се появили като отделни листа и в своя първоначален облик. Природата, значи, не образува в чашката нов орган, а свързва и видоизменя само вече познатите ни органи, приближавайки се така с една стъпка към своята цел.

 

 

V. Образуване на венчето

39. Видяхме, че чашката бива създадена от пречистените сокове, които постепенно се образуват в растението. По този начин тя бива призвана да стане орган на по-нататъшното пречистване. В това можем да се убедим дори ако обясним нейното въздействие само като механика. Защото колко нежни и пригодни за най-фино филтриране трябва да станат съдовете, които, както видяхме по-горе, са в най-висока степен стеснени и присвити един към друг!

40. Можем да наблюдаваме прехода от чашката към венчето в повече от един случай; защото макар че цветът на чашката е обикновено все още зелен, подобно на цвета на стеблените листа, то тук той се променя в различните части на листото – по върха, ръбовете, гърба или пък от вътрешната му страна, докато външната остава зелена; и всеки път при такова оцветяване наблюдаваме пречистване. По този начин възникват неопределени чашки, които със същото право могат да бъдат смятани и за венчета.

41. Ние забелязахме, че от семенните листенцa нататък протича голямо развиване и оформяне на листата, особено на тяхната периферия, а последващото свиване води до образуването на чашката. Така тук забелязваме, че венчето отново бива създадено чрез развиване. Обичайно венчелистчетата са по-големи от чашелистчетата, и можем да забележим, че ако органите в чашката са свити, то под влиянието на по-чистите сокове, филтрирани от чашката, като венчелистчета те отново се развиват, стават съвсем фини и ни се показват като нови, съвсем различни органи. Фината им организация, цветът и мирисът им биха направили произхода [праизвора, Ursprung] им съвсем неразпознаваем, ако някои изключителни случаи не ни позволяваха да подслушаме природата.

[…]

44. Природата също така понякога прехожда непосредствено към венчето, сякаш прескачайки органа на чашката, и в този случай имаме възможност да наблюдаваме как стеблените листа преминават във венчелистчета. Така напр. от стеблата на лалетата понякога се показва почти напълно образувано и оцветено венчелистче. Още по-забележителен е случаят, в който едно такова листо – полузелено, принадлежащо в едната си половина към стеблото, остава прикрепено към него, докато другата му, оцветена част се издига с венчето и листото се разделя на две.

45. Много правдоподобно е виждането, че цветът и мирисът на венчелистчетата трябва да бъдат приписани на наличието в тях на мъжки полови клетки. Навярно те са все още недостатъчно обособени, а са свързани и разредени с други сокове, а красивият вид на цветовете ни навежда на мисълта, че материята, изпълваща венчелистчетата, е достигнала висока степен на чистота, макар и не най-високата, в която тя би ни се явила бяла и неоцветена.

На лалето в средата може да се види полузелено листо, разделено на две (листо-венчелистче). Рисунката е на Жакоб Марел, XVII в.

VI. Образуване на тичинките

46. Това виждане ще стане за нас още по-правдоподобно, когато разгледаме близкото родство на венчелистчетата с тичинките. Ако родството на всички останали части помежду им се набиваше също толкова на очи, ако беше по същия начин установено извън всякакво съмнение, то настоящият трактат с право би бил сметнат за излишен.

47. В някои случаи природата ни показва този преход в прогресивна посока, напр. при каната, както и при много растения от нейното семейство. Същинското венчелистче, без да е особено видоизменено, се свива в горната си част и там се показва прашник, докато останалата част на венчелистчето играе ролята на тичинковата дръжка.

48. При цветовете, които по-често израстват двойни, можем да наблюдаваме този преход във всички негови етапи. При множество видове рози в напълно образуваните и оцветени венчелистчета се показват други, присвити отчасти в средата, отчасти отстрани; това присвиване става благодарение на едно малко втвърдяване, което може да се разглежда в някаква степен като оформен прашник, а венчелистчето се приближава до по-простия облик на тичинка. При някои двойни макове изцяло формираните прашници (прашникови съдове или листа) почиват върху малко изменените листенца на силно изпълненото венче, докато при други венчелистчетата биват присвити от втвърдявания, подобни на прашници.

49. Ако всички тичинки се превърнат във венчелистчета, цветовете няма да вържат; ако обаче при удвояването на цвета се развият още тичинки, ще произтече оплождане.

50. И така, тичинката възниква, когато органите, които досега виждахме да се разгръщат като венчелистчета, се явяват отново в крайно присвито и фино състояние. С това направеното по-горе наблюдение отново се потвърждава и редуващите се действия на свиване и развиване [Zusammenziehung und Ausdehnung], посредством които природата накрая постига своята цел, ни стават още по-ясни.

 

VII. Нектарни жлези

51. Колкото и бърз да е този преход от венчето до тичинките при много растения, то все пак забелязваме, че невинаги природата може да измине този път на една крачка. Вместо това, тя създава междинни инструменти, които по облик и предназначение се доближават до една или друга част и, макар че техният строеж е най-разнообразен, почти всички могат да бъдат обединени в едно понятие: те са все бавни преходи от венчелистчета към тичинки.

52. Повечето от разнообразно формираните органи, които Линей обозначава с името нектарни жлези, могат да бъдат обединени под това понятие; и тук имаме също така възможност да се възхитим на тънкия усет на този изключителен човек, който, без да има изцяло ясна представа за предназначението на тези части, се е водил от своето предчувствие и се е осмелил да обозначи тези така различни органи с едно име.

[…]

VIII. Още нещо за тичинките

60. Че половите органи на растенията, както и другите техни части, са създадени от спиралните съдове се потвърждава извън всякакво съмнение от наблюденията с микроскоп. Това ни дава още един аргумент за вътрешното тъждество на различните части на растенията, които досега ни се явяваха в толкова многообразни форми.

61. Спиралните съдове лежат сред сноповете сокови съдове, които ги обхващат от всички страни; така можем да схванем по-ясно споменатата по-горе сила на свиване, ако си представим, че спиралните съдове, явяващи се като еластични влакна, са достатъчно яки, за да надвият и подчинят склонността на соковите съдове да се разширяват и удължават.

62. Скъсените снопове от съдове сега не могат вече да се разширяват и растат, да се търсят помежду си и да формират мрежа посредством анастомоза; кухите съдове, иначе изпълващи междините на мрежата не могат да се развиват; всички причини [пранеща, Ursachen], поради които стеблените и чашковите листа, както и венчелистчетата са се издължавали настрани, тук напълно отпадат и възниква едно слабо, изключително просто влакно.

63. Фините мембранки на прашника едва са се оформили и между тях сега се намират краищата на изключително нежните съдове. Ако приемем, че тук същите съдове, които преди се издължаваха, разпростираха и се търсеха един друг, сега са в едно крайно присвито състояние; ако видим как от тях излиза напълно оформеният семенен прашец, който със своята дейност замества разгръщането, отказано на създалите го съдове; ако прашецът, след като бъде освободен, търси женските органи, израснали срещу прашниковите съдове благодарение на същото действие на природата; ако прашецът прилепва плътно и споделя с тях своето влияние: то не ни ли кара всичко това да наречем свързването на двата пола духовно или въздушно сливане(анастомоза), и да вярваме, че поне за миг сме сближили понятията за растеж и раждане?

64. Фината материя, развиваща се в прашниците, ни изглежда като прашец; тези топчици прашец обаче са просто съдове, в които се съхранява изключително фин сок. Затова се присъединяваме към възгледа на онези, които твърдят, че този сок бива всмукван от плодниците, към които се прикачат топчиците прашец, и по този начин се извършва оплождането. Това изглежда още по-правдоподобно, ако вземем предвид, че някои растения нямат прашец, а просто отделят някаква течност.

[…]

 

IX. Образуване на стълбчето на плодника

67. Ако досега задачата ми беше да онагледя, доколкото е възможно, вътрешното тъждество на различните, развиващи се постепенно части на растението, дори и при огромни разлики във външния им вид, то съвсем предвидимо сега моята цел ще бъде да обясня и структурата на женските органи по този път.

[…]

71. Близкото родство с предходните части от етапа на цъфтежа природата ни показва повече или по-малко отчетливо в различните случаи на правилна метаморфоза. Така напр. плодникът на ириса със своето близалце се явява пред очите ни в облика на напълно развито венчелистче. Чадъровидното близалце на сараценията, макар и не толкова очевидно, се разкрива като съставено от няколко листа, без дори да се е отказало от зеленото си оцветяване. Ако се възползваме от помощта на микроскопа, ще открием много близалца, напр. тези на минзухара и Zannichellia, образувани като еднолистни или многолистни чашки.

72. При регресивен ход на метаморфозата, природата ни показва по-често случаи, в които стълбчето и близалцето се превръщат обратно във венчелистчета; това напр. може да се види приперсийското лютиче (Ranunculus asiaticus),чиито близалца и плодници преминават в същински листа, като често зад короната прашниковите органи остават непроменени. По-долу ще срещнем и други значими случаи.

73. Нека тук да повторим гореизложените наблюдения: плодникът и тичинките стоят на един и същ етап от растежа и това отново потвърждава редуването на развиване и свиване, което го съставлява в основата му. От семенцето до най-високото развитие на стебления лист забелязахме първо едно издължаване, след това видяхме чашката да възниква от свиване, венчелистчетата – от развиване, половите органи – отново от свиване; сега скоро ще познаем най-голямото развиване – в плода, и най-голямата концентрация – отново в семето. В тези шест стъпки природата извършва непреривно вечното дело на възпроизводството на растенията посредством два пола.

Цвят с напълно разгърнати и със свити венчелистчета.

X. За плодовете

74. Сега ще разгледаме плодовете и бързо ще се убедим, че те са подчинени на същия произход и на същите закони. Тук става дума собствено за подобни на домове обвивки, които природата изгражда, за да могат те да поемат в себе си така наречените покрити семена, или по-скоро за да могат да се развият чрез оплождане по-голям или по-малък брой семена във вътрешността им. Лесно може да бъде показано, че тези кутийки на свой ред споделят природата и организацията на дотук разгледаните части.

75. Тук отново регресивната метаморфоза ни разкрива закона на природата. Така например при карамфилите – тези цветя, така познати и обичани тъкмо поради неправилните им форми – често се наблюдава как семенните капсули се превръщат обратно в чашковидни листа, докато стълбчето на плодника се скъсява; дори има карамфили, при които плодната кутийка се превръща в същинска чашка, чиито браздички все още носят на върха си остатъци от стълбчето и близалцето, а във вътрешността на тази втора чашка се развива едно повече или по-малко цялостно венче, вместо семе.

76. По-нататък, природата ни разкрива и в своите правилни неизменни образувания плодовитостта, скрита в листата, по най-разнообразен начин. Така напр. листото на липата, макар и изменено, но все пак напълно разпознаваемо, прокарва от своята средна жилка едно стълбче, а на него – развит цвят и плод. При залиста начинът, по който цветове и плодове стоят върху листата, е още по-забележителен.

[…]

81. Последното и най-голямо развитие, което растението предприема в своя растеж, се разкрива в плода. Често тази експанзия е огромна, дори смайваща, както по вътрешната си сила, така и по своя външен вид. Тъй като тя обичайно произтича от оплождането, изглежда, че вече образуваното семе тегли за своя растеж соковете от цялото растение и ги насочва към семенната капсула, като по този начин съдовете ѝ се подхранват, развиват и често се изпълват и напрягат в най-висока степен. От предходните ни обяснения може да се заключи, че в това играят голяма роля по-чистите газове, а опитът потвърждава, че надулите се семенни кутийки на плюскача (Colutea) съдържат пречистен въздух.

„Листото на липата, макар и изменено, но все пак напълно разпознаваемо, прокарва от своята средна жилка едно стълбче…“

 

 

XI. За първата семенна обвивка

82. Откриваме, че, за разлика от плода, семето се развива вътрешно във възможно най-концентриран вид. При различни растения можем да видим, че семето трансформира някои листа в непосредствена обвивка, като повече или по-малко ги напасва, и даже най-често с голямата си сила ги прилепя плътно към себе си, изменяйки напълно техния облик. Тъй като по-горе видяхме как няколко семена се развиват от и във едно листо, не би трябвало да се учудваме, че и отделния зародиш се облича в листна обвивка.

[…]

 

XII. Поглед назад и преход

84. И тъй, досега следвахме стъпките на природата колкото можахме по-внимателно; съпътствахме външния облик на растението във всички негови преобразувания – от покълването на семето до създаването на ново семе; и без да претендираме, че сме открили първичните движещи сили в действията на природата [die ersten Triebfedern der Naturwirkungen], насочихме вниманието си към външния израз на силите [Äußerung der Kräfte], посредством които растението постепенно преобразува един и същи орган. За да не изпуснем веднъж подхванатата нишка, през цялото време разглеждахме растението само като едногодишно, наблюдавахме само превращенията на листата, съпровождащи възлите, и изведохме всички форми от тях. За да получи този опит своята нужна пълнота, остава само да поговорим за очите, които стоят скрити под всеки лист, и които при определени обстоятелства се развиват, а при други изглежда, че напълно изчезват.

 

XIII. За очите и тяхното развитие

85. Всеки възел притежава по природа силата да създаде око или няколко очи; това се случва в близост до листата, които го обличат и които изглежда подготвят образуването и растежа на очите и го подпомагат.

86. На последователното развитие на един възел от друг, в израстването на листо на всеки възел и в образуването на око в близост до него се основава първото, просто, бавно възпроизвеждане на растенията.

87. Знае се, че в начина си на действие окото прилича на зрялото семе, както и че често в него може да бъде разпознат целият облик на бъдещото растение дори още по-ясно, отколкото в семето.

[…]

 

 

XIV. Образуване на сложните цветове и плодове

102. Убедени сме, че с малко повече наблюдения няма да е трудно по този път да бъдат обяснени разнообразните образи на цветята и плодовете; за това би било необходимо само човек да може да оперира свободно с установените по-горе понятия за развиване и свиване, за събиране и анастомоза, като с алгебрични формули, и да знае да ги прилага, където трябва. Тъй като е много важно човек да наблюдава точно и да сравнява различните стъпала, които природата изкачва, както в образуването на половете, видовете и разновидностите, така и в растежа на всяко едно отделно растение – то една сбирка с илюстрации, подредени с тази цел, както и схема с приложението на ботаническата терминология към различните части на растенията, би била много удобна и полезна. Изключително съществени за потвърждението на гореизложената теория се оказаха два случая на прорастващи цветя, открили се пред погледа ни.

 

XV. Прорастваща роза

103. Всичко, което досега се опитвахме да обозрем само с нашето въображение и разсъдък, ни се показва най-отчетливо от примера на една прорастваща роза. Чашката и венчето са наредени и развити около оста, но вместо да са събрани в центъра на семенника (по и около който мъжките и женските полови органи трябва да бъдат подредени), стеблото прораства на височина, наполовина червено, наполовина зелено, а от него последователно се развиват по-малки тъмночервени нагънати венчелистчета, някои от които носят в себе си следи от прашници. Стеблото продължава да расте, скоро по него отново се виждат бодли, следващите самостоятелни оцветени листа стават по-малки и накрая прехождат пред очите ни в получервени-полузелени стеблени листа; образува се поредица от регулярни възли, от чиито очи се появяват отново, макар и недооформени, розови пъпчици.

[…]

 

Прорастваща роза. Тази аномалия днес се нарича „филодия“.

[…]

 

XVII. Теорията на Линей за антиципацията

108. Време е да разгледаме теорията, която Линей изгражда, за да обясни същите явления. Наблюденията, които станаха повод и за настоящия трактат, няма как да са убегнали на неговия остър поглед. И ако ние тук можахме да продължим напред там, където той е трябвало да спре, то това е възможно благодарение на съвместните занимания на много наблюдатели и мислители, отстранили множество предразсъдъци и препятствия по пътя ни. Едно подробно сравнение на Линеевата теория с горната би било твърде дълго. Познавачите биха го направили лесно, а за онези, които все още не са мислили по тази тема, то би дошло твърде обстоятелствено. Само ще отбележим накратко какво попречи на Линей да продължи напред към целта.

109. Първите му наблюдения бяха върху дърветата, тези сложни и дългогодишни растения. Той установи, че едно дърво, посадено в широк съд и обилно подхранвано, пуска нови клони в продължение на много години , докато същото дърво, поставено в по-тесен съд, бързо цъфва и връзва. Той установи, че последователното развитие в първия случай протича във втория наведнъж и концентрирано. Затова и Линей нарече това действие на природата пролепсис или антиципация, тъй като в шестте стъпки, които разгледахме по-горе [виж 73], растението изглежда предугажда и предварва шест години на развитие. И така той разви своята теория на базата на пъпките на дърветата, без да разглежда едногодишните растения, тъй като неминуемо щеше да забележи, че те не отговарят на неговата теория толкова добре, колкото дърветата. Защото според неговото учение би трябвало да приемем, че всяко едногодишно растение е предопределено от природата да расте шест години, но то антиципира този по-дълъг срок в своя цъфтеж и раждането на плодове, след което увяхва.

110. Вместо това, ние първо проследихме растежа на едногодишните растения; сега лесно бихме могли да приложим наученото към многогодишните растения, тъй като покаралата пъпка и на най-старото дърво трябва да бъде разглеждана като едногодишно растение, при все че се е развила от едно вече дълго време живо стебло и че самата тя може да има по-дълъг живот.

111. Втората причина, попречила на Линей да продължи напред, е, че той в прекомерна степен разглеждаше различните вписани един в друг кръгове на растителното тяло – външната и вътрешната кора, дървесината и сърцевината – като равноправни, в една и съща степен живи и необходими части на растението, и приписа произхода на цветовете и плодовете на тези различни кръгове на стеблото, тъй като те, подобно на обръчите на ствола, са вписани един в друг и се развиват един от друг. Но това беше само повърхностно наблюдение, което по-детайлното разглеждане никъде не потвърждава. Така напр. външната кора не е пригодна за по-нататъшен растеж, а при дългогодишните растения тя се втвърдява и отделя във външната си част, точно както дървесината във вътрешната. При много дървета кората пада; при други тя може да бъде махната, без ни най-малко това да увреди дървото; също така, кората не може да създаде нито чашка, нито какъвто и да било друг растителен орган. Втората кора е онази част, която съдържа цялата сила на живота и растежа. В степента, в която тя бива наранена, растежът бива възпрепятстван; по-детайлното вглеждане открива, че именно тя създава всички външни части на растението, постепенно в стеблото или наведнъж в цвета и плода. На нея Линей приписва второстепенната задача да създава венчелистчетата. На дървесината пък приписва важната роля да създава мъжките прашници; но лесно може да се забележи, че бидейки втвърдена, тя е в покой, и макар и трайна, тя е мъртва по отношение на жизнените действия. На ликото пък той присъжда най-важната функция да създава женските полови органи и многочисленото потомство. Съмненията срещу приписването на такава важна роля на ликото и основанията, приведени в тяхна подкрепа, смятам за важни и убедителни. Стълбчето на плодника и плода само привидно се развиват от ликото, тъй като тези форми, когато ги съзрем за първи път, се намират в нежно, неопределено паренхиматозно състояние, подобно на сърцевината, и са насъбрани тъкмо в средата на стеблото, където сме свикнали да виждаме само него.

 

 

XVIII. Обобщение 

112. Желанието ми е настоящият ми опит да обясня метаморфозата на растенията да допринесе нещо за разрешаването на тези въпроси и да послужи за по-нататъшни наблюдения и заключения. Опитните данни, на които се обляга моят труд, са вече не само събрани, но също така подредени, и скоро ще се реши дали крачката, която понастоящем правим, ни доближава до истината. Сега ще обобщим колкото е възможно по-накратко главните резултати на този трактат.

113. Ако разгледаме как едно растение изявява своята жизнена сила [Lebenskraft], то ще видим, че това произтича по двоен начин: първо посредством растеж – чрез създаването на стебло и листа, а после посредством възпроизвеждане, което се осъществява в градежа на цветове и плодове. Ако разгледаме растежа по-отблизо, ще видим, че докато растението нараства от възел на възел и от листо на листо, докато кълни, също така произтича един вид възпроизводство, което се отличава от случващото се наведнъж възпроизводство посредством цветове и плодове, по това, че е последователно и се разкрива в поредица от отделни развития. Тази кълняща, постепенно изявяваща се сила стои в най-тясно родство с онази, която наведнъж развива. При различни обстоятелства можем да принудим едно растение постоянно да кълни, или пък напротив – да забързаме цъфтежа му. Първото става, когато в по-голяма степен растението напират сурови сокове; второто – когато в него надделеят по-въздушните сили.

114. С това, че нарекохме кълненето ‘последователно’, а цъфтенето и връзването – ‘симултанно’ възпроизводство вече е обозначен начинът, по който се проявява всяко едно от двете. Растението, което кълни, повече или по-малко се издължава, развива стебло или ствол, разстоянията между възлите му са най-често забележими, а неговите листа израстват от стеблото на всички страни. Обратно, когато растението цъфти, то се свива във всички свои части, удължаването и разширяването спират и всички негови органи са в крайно концентрирано състояние, развити почти един върху друг.

115. Независимо дали растението кълни, цъфти или изкарва плодове, винаги едни и същи органи изпълняват предписанието на природата – осъществявайки многообразни предназначения и често във видоизменени форми. Същият орган, който на стеблото е израснал като лист, се свива в чашката, отново се издължава във венчелистчето, свива се пак в половите органи, за да се издължи за последен път като плод.

116. Това действие на природата е също така свързано с едно друго – със събирането на различни органи около един център в определен брой и с определена големина, макар че при някои цветя често се виждат най-разнообразни вариации в това отношение.

[…]

119. Опитахме се да обясним произхода на различните новопоявяващи се органи на кълнящите и цъфтящи растения от един-единствен, а именно листото, което обичайно се развива на всеки възел; също така се помъчихме да изведем от формата на листото и онези плодове, които се грижат плътно да обвият своите семена.

120. Разбира се от само себе си, че би трябвало да имаме една обща дума, с която да обозначим този орган, метаморфозиращ в толкова различни форми, за да можем да сравняваме всички проявления на неговия облик; понастоящем ще трябва да се задоволим с това, че свързваме явленията едно с друго в тяхната последователност и в двете посоки – и напред и назад. Защото можем също толкова добре да кажем, че тичинката е присвито венчелистче, колкото да кажем за венчелистчето, че е тичинка в разгърнато състояние; листът на чашката е присвит стеблен лист, рафиниран до определена степен, докато за стебления лист можем да кажем, че е чашков лист, издължен под напора на по-груби сокове.

121. Също така, за стеблото може да се каже, че представлява цъфтеж и плодотворене под формата на развиване, както цветът и плодът могат да бъдат определени като свито в себе си стебло.

[…]

 

 

Превод от немски език Огнян Касабов.

Виж другите текстове на Гьоте в настоящия брой: „Скици по морфология“ и откъси от „Пътешествие в Италия“.