“Пеат некогаш” отваря страниците си за своите читатели! В “Читателски президиум” ще публикуваме отзиви, корекции, шеги, коментари, насърчения, критики и въобще каквото от вашите писма, драги читатели, ни впечатли и развълнува. Думата тук е ваша!

 

Юлия Узунова за откъса от “Възпитани от любовта” на Шиничи Судзуки

Няколко бележки върху превода на хайку във “Възпитани от любовта” от Шиничи Судзуки.

Стана ми любопитно как звучат в оригинал тези няколко хайку, затова намерих текста на японски в електронен вариант и го сравних с текстовете на английски и български. Усещането от оригиналните стихове горе-долу се е запазило в английския превод (съответно и в българския). Отклоненията идват основно от това, че са добавяни думи, за да се възпроизведе ритъмът (5-7-5), и са по-осезаеми в следните три случая.

 

Хайку за котето

Японският оригинал звучи така: “neko no ko no / choito osaeru / konoha kana”, на български – “Малкото коте / улавя за миг / есенно листо”. В предложения превод от английски котето скача, за да улови литнало листо, докато в оригинала успява за момент да хване листото (преди вятърът да го отвее). И в двата случая можем да си представим сцената – коте си играе с листа, подухвани от вятъра. Оригиналът и преводът от английски описват различни моменти от тази игра.

 

Хайку за бебето

Докато преводът от английски звучи някак дистанцирано, в оригинала авторът радостно се обръща към невръстната си дъщеря – “Лази́ и се смей – от тази сутрин си на две!” (“hae warae / futatsu ni naru zo / kesa kara wa”). Интересно е да се отбележи привидната липса на обичайните за хайку “сезонни думи”. За японския читател обаче е ясно, че “тази сутрин” е Новогодишното утро, което се свързва и с настъпването на пролетта (някога се е смятало, че при раждането си детето вече е на година, а всяка следваща се е добавяла в първия ден от Новата година, който според тогавашния календар е отбелязвал и началото на пролетта). В по-широк контекст има и трагичен момент – няколко месеца по-късно Исса губи дъщеря си, по повод на което пише едно от най-известните си хайку – “This dewdrop world / Is a dewdrop world / And yet, and yet”. [В превода на Людмила Холодович: “Животът ни е капчица роса. / Дори и да е капчица роса / животът ни – все пак…” – бел. ред.]

 

Хайку за родния край

В английския превод връзката между втория и третия стих се е загубила, и образът, който накрая се е получил на български (вкусни мекици и сняг напролет), е доста различен от първоначалния в оригинала (пролетният сняг вали и се смесва с тестото за оризовите топки). Транскрибирано звучи така: “furusato ya / mochi ni tsukikomu / haru no yuki”, в (почти) буквален превод е нещо като: “Ех, роден край! / Омесваме в оризовите топки / пролетния сняг”.  Тези оризови топки (mochi) се месят по особен начин – варен ориз се слага в голям дървен съд, един човек удря ориза с чук, а друг го меси. Традиционно се е правело на открито – оттам и снегът, който се смесва с тестото, когато завали. Ето тук има илюстрация към това хайку. Надписът под картинката гласи: “да омесиш пролетния сняг в (тестото за) мочи… прекрасна гледка, нали?”

 

Барон Кифличко за откъсите из “Търсещият ум” – писмата на Хю Кенър и Гай Давенпорт

В отговор на забележката на Олга Николова, че в редакцията шегата за този текст била, че вероятно само самата редакция ще си го чете.

Ах, не сте прави, и други го четат. Из “Търсещият ум” е толкова приятно преживяване. Не те оставя с една мисъл, ами с много, които хем се стрелкат в различни посоки, нали, като рибки, ама ситни рибета, хем запазват общата форма на пасажа. Не е голям силен кит, солиден такъв, не е и една риба меч, дето е ясна и фокусирана, а точно рибки пасаж.

 

 

Людмила Димова за „Ламцадрица”

Dear Rada, dear Barutska!

И “поезията” на поетите, които цитираш преди последния абзац, и „литературният”  анализ на литературоведките пак преди същия абзац, и конгениалният въпрос “Как да тълкуваме поезията” са изключителен израз на стилова и смислова вярност към веруюто на сп. “Жената днес” във всички времена – жената  – богиня в кухнята, к-рва в леглото, дама в обществото.

Е, както сочи и старият виц, понякога тези характеристики менят локациите си, ама случва се и в най-добрите семейства!

Значи, „Жената днес” днес се е демократизирала, та разбира и от поезия…

Да се сърдим ли на днешното поколение „редакторки”, които пораснаха с куклата Барби, с буквара, който питаше „Нено, има ли малини” – и отговора „Не, но има лимони!”, както и с революционната формулировка за подлога – не, не, той не е онзи, който върши действието, а „предмет или лице, за което съобщава сказуемото”…  С тези подправки и заедно с много други „необходими продукти” се получи една страхотна рецепта за днешната „добра” култура – и ще ти кажа, че не му е лесно на това поколение да поддържа имидж „на ниво” – много труд си се иска, защото по петите му е другата, „лошата” култура, от която „добрата” демонстративно се гнуси – чалгата имам предвид, но тя поне иде „от сърце” на тези, които я изповядат. А как поддържат имидж тези, които я практикуват, направо не ми се мисли… Ту излязат на мода цици № 5, ту тенденцията се наклони към № 6, таман си увеличат устните и гледай ти – маските излезли на мода… Таксерати!

Не знам как да ти пиша на В/вие, защото вече не съм в час с правописанието, но ще ти кажа, че се радвам от сърце на материала ти,  хем се смях, хем се гневих на тази ми ти литература и поезия, която точно характеризирш, на тези ми ти самообявили се (по ред причини!) за култур-гурута „автори”… Защото ми писна и просто мечтая този тип културтрегери да се върнат в кухните си с яхниите си, да си четат „Жената днес”, да си изрязват рецептите (вкл. и за култура) от там, или просто да се метнат с яловата си литература на съответния трамвай…

… десятый номер, на площадке кто-то помер, тянут-тянут мертвеца, ламца-дрица-ца-ца-ца.

Бъди здрава! (с изданието ви барабар!)

Людмила Димова

П.П.  Явно наистина ме е „напипал” материалът, че да Ви пиша… Поздрави! Л.Д.