За кратък увод и първа част на откъсите от писмата на Давенпорт и Кенър виж тук.

Част втора

Хокусай, рисунка на цвете, 1840г.

 

ГД до ХК, 11 януари 1963г.

Пенсилвания се топи, след едномесечното гниене по снега се стичат струйки от собствената му плът и бяла мъгла превръща доловете на голямото блато на Хавърфорд в неправдоподобни хоризонти. Една вечер, достойна за Шерлок Холмс –  липсват само газгенераторът и червеният огън в камината. Дори Мери Ан, която иначе навигира във всякакво време, не дръзва да нададе нос навън в мрака; и това е петнадесетото писмо.

 

ХК до ГД, 6 февруари 1963г.

Хората, които пишат за литература… Алън Сийгър поканил у тях на вечеря Луис Бретволд [професор по литература на 18-ти век] и като фин комплимент към един същински обитател на 18-ти век, му поднесъл великолепно порто. Оказало се, че Бретволд, който иначе можел отръки да изброи всички факти около първия внос на порто в Англия, не могъл да оцени нюанса в жеста. “Ами… — изправен пред това предизвикателство и опитвайки се да усети вкуса на нещо, — ами, това е… вино” – отвърнал Бретволд.

 

ГД до ХК, 7 март 1963г.

Вече започвам да се притеснявам за нашия поход в Европа; ти ще се изтощиш сега и ще искаш да си седиш в двора цяло лято, вперил поглед в хортензиите и ружите. Самодивските цветя на Сицилия, човешки бой на ръст и с цвят на тъмно злато, са по-прелестни; а мегалитите на Микена вълнуват духа по-силно от неоновите светлини на калифорнийските хиропрактори.

[Относно смъртта на поета Уилям Карлос Уилямс:]

Най-старият приятел на Паунд си отиде. Явно има въпиюща нужда от поети там горе. Чудя се дали не е виновен болният му бряст (в предния двор на къщата на “Ридж роуд” номер 9)? Каза, че нямало да го надживее. Този бряст бил неговото Дърво като дете. Мисълта е лабиринт.

 

ГД до ХК, 9 март 1961

“Eyes, dreams, lips and the night goes” е просто един дактил с два симетрични спондея от двете страни. Тъм тъм / тъм та та / тъм тъм. Древногръцкият ум е възприемал две кратки срички като една дълга и богатото звучене на Омир идва от вариациите на дактили и спондеи.

ANdra moy MOUSa poLYTropon HOS mala POL LA

(Добави ENepe след Andra moy и ще получиш очакваните шест стъпки). Първият стих на “Одисея”: дактили всичките, освен последната стъпка — спондей, който забавя края на стиха напевно. За съвсем бавен ритъм всичките шест са спондеи: рядкост. Спондеят може да се яви навсякъде в стиха.

Твърди се, че идеалният епически стих е САМО дактили или някакъв архаичен модел, в който мястото на дактилите и спондеите е установено по обичай или поетично правило. Още по негово време Омир е имал свободата да варира със стъпките, както си пожелае, точно като Шекспир с ямба.

Древните гърци, уви, са чували и височина на тона (обозначавана от византийските учени с остро и слабо ударение и лястовичка (циркумфлекс)). За това звучене не знаем нищо. Като при банту и китайския, в речта е имало известна напевност. И е имало нещо като ударение (като във френския). ТЪЙ ЧЕ в древногръцкия стих имаме модулации на дълги и къси срички, височина на тона и ударение. …

Обърни внимание: всеки стих на Ибик е в различен размер. Доволен ли си сега? …

ТОВА означава, че Ибик е следвал принцип (вероятно е съчинявал думите, за да паснат на мелодията, която сам е измислял на Аполоновата си цитра или лира), за който класицистите знаят толкова, колкото едно негърско момиченце от поречието на Мисисипи знае за хаплологията на хетския език.

Xaire!

ХК до ГД, 9 март 1963г.

Целият смисъл на една книга е съсредоточен в това какво се случва в петте минути, след като я прочете човек.

 

ХК до ГД, 22 март 1963г.

Консерваторите са склонни да бъркат лъчистото благородно отношение с активен интерес към изкуствата; те не знаят, че изкуствата хвърлят в смут общоприетите идеи. Левите, които са още по-отдадени на общоприетите идеи, а и на налагането на ортодоксалност в нагласите, поне знаят, че не е шик да вървиш против съвремието си.

Идеята на идеограмата Chung Yung е, че не можеш да постигнеш здравомислие чрез слабоумие. “Непоклатимата среда [ос / опорна точка]” — тоест, средата, която не се влияе от осцилациите на крайностите.

ХК до ГД, 29 март 1963г.

EYES, DREAMS / LIPS and the / NIGHT GOES

Оказва се, че този стих е синкопиран пароемиак. Александринската номенклатура е проникнала и в най-малкото прозодическо процепче. Сега ако можеше и да открие човек в кое старогръцко стихотворение Ез [Езра Паунд] е срещнал този ритъм (със сигурност не го е взел от някой списък).

 

ГД до ХК, 7 април 1963г.

Синкопиран пароемиак, леле! Това е ритъмът на “по-високо билото, майстори” на Сафо…

Този ритъм е само в първия стих на песента между другото.

Тъъм тъъм та та   тъъм та та   тъъм тъъм     (три пъти след първия стих: 4.11)

 

ГД до ХК, 1 май 1963г.

Казвали са ми, че хуморът ми бил прекалено жесток, но не го вярвам. Хуморът винаги крие в себе си любов: не мисля, че човек може да се шегува с нещо, което изцяло ненавижда. Когато доброто бива покварено или изкривено, сатирикът е на ход.

 

ГД до ХК, 10 май 1963г.

Човек трябва да съзнава през цялото време [докато чете поемата], че нимфите не са нищо друго, освен (освен!) цъфнали овошки и че цветята са особен вид листа, и че поет на име Уолт Уитман е написал книга, чието заглавие е само “Листа” [“Leaves”, а не “Leaves of grass” — “листа/стръкчета трева”].

 

ХК до ГД, 10 май 1963г.

Нашите деца научават онова, което ние нарочно решаваме да ги научим. Дадена традиция може да изчезне за ЕДНО поколение.

Тайна традиция, която се поддържа от неколцина през всяко поколение. … Всичкото знание ли се предава така? Ако всичкото знание се предава / се е предавало така, то бедствието на нашето време не е нещо уникално, а е продължение на кризата, пред която се е изправил [Бен] Джонсън и след това [Александър] Поуп; но все пак предполагам, че като връх на тази постоянна криза (Борбата с глупците) се явява  и един нов вид криза, защото от Първата световна война насам за първи път имаме напълно развит и правдоподобен заместител на знанието.

 

ГД до ХК, 22 май 1963г.

Здравият разум, като Любовта в “Георгики”, живее по високите, студени чукари.

 

ГД до ХК, 23 май 1963г.

Няма един древногръцки стил в поезията. Есхил на места е неразличим от Шели. И когато казва, че гърците звучат като Суинбърн, Ез [Езра Паунд] има предвид речите на хора, в които с булдозер можеш да ринеш метафори. Тъй че отговорът на въпроса ти е, че Архилох е изключение в архаичния “стил”, в който имаме:

САФО, или Псапфо: “златна”, “слонова кост”, химни към Афродита (висока архаична богиня с искрящи очи, която се вози в “изящно украсен трон на колела”, теглен от хиляда впрегнати врабчета!), множество невероятно красиви фрагменти, “това момиче, стройно като редица кавалерийски коне!”

КАЛИН: ум като този на Хераклит –  първичен, прост.

ТИРТЕЙ: армейски тип, много Геометричен, щитове, копия, чест, строени войски, гръцки джентълмен.

МИМНЕРМ: връхна точка на геометричния стил, нещо като поет-мореплавател, който е живял няколко години във Византия. Той е написал “Слънцето залезе в златната чаша…” (в “Песните” [на Паунд]), фрагмент от мит. Стихотворенията приличат на рисунките на киликсите от същия период: черни коне, грациозни жени с породисти гърбове и дълги като на конете крака, щитове, колесници.

СОЛОН: пич с интерес към обществените дела, богат на детайли; убеден, че животът е много опасен и много красив. Грижа за Справедливостта и Волята на боговете.

КСЕНОФАН: Кикладският Волтер. “Ако триъгълниците бяха живи, щяха да боготворят триъгълници; богът на конете е кон.” Афористичен, наперен, остроумен, шлифован, кристално ясен.

ТЕОГНИС: Описан накратко в предишно писмо неотдавна. Аристократът, познавач на плътта, бон виван.

Алкман: Един Тенисън от 6-ти век пр. н. е. Природа, Сполука, Съдба. “Планински зверове, които се хранят с черната земя, и племето на пчелите”, твърд и изящен като Исая.

Стезихор: Автор на “Слънцето в златна чаша…” (Не Мимнерм, както пише по-горе, подобни стихотворения, които обърках: Мимн. слага слънцето в златно ЛЕГЛО).

АЛКЕЙ, ИБИК, АНАКРЕОН, СИМОНИД, ПИНДАР, и още много, много други. Нямах намерението да те отегчавам до сълзи.

 

ХК до ГД, 22 юли 1963г.

Райт е човек с обширен ум. Той събира колекцията от японски гравюри в Бостънския музей, която сега се смята за по-добра от всички колекции и в самата Япония, включително имперската. Тази чувствителност е пряко наследство от Пъмпели, Фенолоза, Хърн, и онези бостънци, които са познавали изтока по-добре от Европа, благодарение на корабите на бащите им. Забележката, че нашите университети не само не си общуват, а дори не се и поздравяват с културата, я чух в Англия — Райт по Би Би Си.

  

ГД до ХК, 18 септември 1963г.

Няма значение, но все още с удоволствие поглеждам вмъкнатата от мен теория (лесно проследима до идеите на Агаси за метаморфозата) за метаморфозите на човека от дете до юноша и до juventus и senex: всяка от тях отделно същество. Онова, което Фройд нарича изтласкване (потискане) е трудността, с която човек си спомня какъв е бил, когато е бил друго същество с други способности и интереси. Промяната от дете в юноша е драматична и очевидна и подозирам (очаквай доклад след няколко години), че промяната от juventus (продължава до 45 според Плиний и до 50-55 според Аристотел), към senex е също толкова драматична.

Изнасям лекции на диво — алтернативата е връщане към основни положения на училищно ниво. Студентите изглежда нямат връзка с нищо. Изписвам имената на дъската (всеки път в курса по теория на реализма) и искам да ги идентифицират след това на хартия, от което научих, че славата на Вагнер, прочутостта на Ницше (“френски екзистенциалист” е най-близкият отговор досега), Хекел, Зола, Флобер, Нисефор Ниепс, капитан Драйфус, Ив Кюри и други напразно надяващи се за устойчиво място в домашния речник, все още не са достигнали пасищата на Кентъки.

 

ХК до ГД, 21 октомври 1963г.

Прегледах господин “Линеар Б” Чадуик. Мисълта, че онзи човек е разчел списъците за пазаруване на микенци като елегични строфи, е чудесна — точно като онази оперна душа Блум [в “Одисей” на Джойс], който се разчувства от мелодията на караница между италианци.

 

ГД до ХК, 31 октомври 1963г.

Смехът на Венера е крайбрежен вятър и преминава като бриз през стихотворението, което един Бодлер би облял цялото в пот и би вдигнал на 140 градуса по Фаренхайт [60 по Целзий].

 

ГД до ХК, 7 ноември 1963г.

Мърлявостта деморализира.

 

ГД до ХК, 8 ноември 1963г.

Във всеки превод, който познавам [на Сафо], до розата в началото преводачите нареждат „антриск“ и „мелилоти“: какви ли екзотични, деликатни цветя са това, мисли си измаменият читател. Мелилот е детелина, а  антриск — вид магданоз.

 

ХК до ГД, 12 ноември 1963г.

Две  критически открития днес, по време на две лекции. (I) Америка е изобретение и е последното голямо усилие на въображението на Ренесанса. Колумб е мислел, че е попаднал на варварска част от крайбрежието на Китай; по-късните пътешественици са мислели, че са попаднали на досадно препятствие по пътя към Китай. Само чрез огромно усилие на въображението на Ренесанса това препятствие се превръща в “Новия свят”. И така ренесансовата мегаломания е част от наследството по рождение на САЩ и води до Джей Гетсби, който е един вакуумиран Медичи.

(II) Прозата и поезията се пишат наполовина от автора и наполовина от самия език. Новата критика си мисли, че се пишат изцяло от автора. “От самия език” означава:  както от литературната традиция, така и като синтаксис и структура. Новият критик, който смята, че всичко е плод на авторовата воля, всяко най-дребно нещо в текста, може да погледне отблизо която и да е дума и да базира цялото си тълкувание на нея. Ето ти безкрайна игра на “нови” прочити. Цялото тълкувание на Емпсън на “Шепотът на безсмъртието” [на Т. С. Елиът] е построено върху печатна грешка.

 

ГД до ХК, 16 ноември 1963г.

Америка като изобретение. Тъкмо преди два месеца изнесох лекция върху Америка като отдел на Ренесанса. Джон Смит е прототип. Джон Адамс, ренесансова фигура, продължаващ една традиция, която прегърналата рационализма Европа вече е изоставила. Но ренесансовата част е стриктно усонска. Испанската част е средновековна по произход и вкус и все още е. Колумбова Испания е била дълбоко средновековна и, смея да твърдя, Генуа също. Много интересна перспектива –  началата. Огромна трагедия — унищожаването на империите на ацтеките и инките: колко чудесно щеше да бъде два потока на цивилизацията да се слеят!

Твоите половини, скъпи ми ХК, са общо взето прекалено щедри…. езикът пише сам себе си: един “тласък” е всичко, което авторът предоставя.

 

ХК до ГД, 18 ноември 1963г.

Употребата на думите трябва да се учи, дума по дума. АКО ученикът иска да се научи; но ние непрекъснато се занимаваме със студенти, които не искат да се научат да пишат, както биха могли да искат да се научат да свирят на пиано например, защото не могат да различат писането като усъвършенстване и постижение, или бегло са провидели, че съществува такова нещо, но са решили, че не могат да го използват. Онези, които искат да се научат да свирят на саксофон, мислят ли си, че ще го използват? Но писането е невъзвратимо смесено с “комукации”, с утилитарност.

 

ГД до ХК, 2 декември 1963г.

Умът ми бил архив с точна информация! Тъкмо ядях сандвич с желе и сърбах мляко, когато прочетох думите ти и почти се задавих. Ти най-добре би трябвало да знаеш каква торба с вехтории е умът ми, нещо като таван във викторианска къща. Зная, че Уитман е бил на погребението на По и че Г. К. Честъртън на четиридесет е тежал 130 килограма и че Уилям Блейк е отнесъл “Правата на човека” на печатаря, вместо Том Пейн (който бил в затвора, както обикновено), и че Ейбрахам Линкълн не можел да мисли, обут в панталони, и носел дълга нощница, докато работел, и Джон Хей носел панталоните му в куфарче, в случай че Линкълн трябвало да приема почетни гости или дами, но за никое от тези неща нямам документирани доказателства и съм забравил вече как съм ги научил, а най-вероятно нищо не е вярно или поне е грешно в един или друг детайл.

 

ХК до ГД, 12 декември 1963г.

Способността да развълнува, да разтърси ума, се съдържа в онова, което може да бъде дешифрирано…

 

ПОМИСЛИ         Въздухът не носи венчелистчета
…………………………….. където клонка ще пусне листа –
……………………………………………………… нищо, освен въздух

ЗАЕДНО С ТОВА     И безглавите каменни лъвове оставят място за главата.

 

 

Следва продължение…

 

 

Илюстрации: рисунка на цвете на Хокусай; идеограмата за непоклатимата среда; рисунка на Леонардо да Винчи, етюд за перпетуум мобиле.