Възелче за памет
След като написах това есе, благонамереният ми редактор ме посъветва да не хвърлям читателя направо в дълбокото, започвайки с някакъв спомен, свързан…
Обедняването на поезията
Човек от време на време се оглежда и установява, че вече няма поеми на научни и философски теми. Няма стихотворения върху…
В средата на живота
Ботанистът Дилен разделил мъховете на такива „с пластинки; порести; и подобни на таралежи“ – научавам от „Philosophia Botanica“ на…
Силуетът на фрагментите
За да четеш поезия, отдалечена във времето – например старогръцка: Омир, Архилох, Сафо – двадесет и седем-осем века ни делят! – се иска здрава…
В дрезгавината
За мен е неустоимо интересно как се поражда мисълта. Какво означава да мислиш? – Да се опитваш да разбереш света около себе си. В…
Денем го грàди, нощем се рони
Растението, скалата, пеперудата, лъвът... Всяко следва своя ритъм. Растението се свива и развива, откакто зеленината е обвила за пръв път земята –…
От хаоса – ред
За илюстрациите виж списъка на края на есето. За точната дума ми е приказката, le mot juste. Когато се опитах да събера стихове за това есе,…
Изкуството не е за малодушните
Поезията – "изкуство първоначално създадено, за да радва сърцето" Езра Паунд в "Основи на четенето" * Когато човек огледа литературното ни…
Тълкувания и петроглифи
Има една известна скала с изрисувани петроглифи близо до Бъркли в щата Масачусетс, на брега на реката Тонтън. Нарича се Дайтън Рок. Още през XVII век…
Настройване на струните
Т.нар. "Странгфордски Аполон" от о. Анафи, V в. пр. н. е. В "Метаморфозите" на Овидий не Дафна бяга от Аполон – а Аполон гони Дафна. Ще каже…
За цветята и хората
"И отново настъпи това време, когато след зимния мрак, земята разцъфна в червеното на розите" – пее Пиндар в една от одите. А в друга казва,…
За „поетическия“ език: смисловото ударение
Докато четях преводна поезия за предишното си есе за римата, попаднах на едно кратко стихотворение от Отомо Якомоти (не съм записала кой е…
Изворът на трубадурите (жива ли е римата)
Най-хубавото определение за римата, на което съм попадала, е на математика Гротендик: Не си спомням да сме се отегчавали в училище по онова време.…
Броене на бобчета
Един ден седях в някакво кафене в градче, недалеч от столицата, и зяпах хората, които минаваха насам-натам, спираха се да поговорят, бързаха или се…
Ум царува, ум робува
Що ми е мило и драго... (начало на стара българска песен) * От доста време насам един рефрен звучи из медиите, повтарян папагалски от всички…
Камо ли песен
Има едно рекламно пано, някъде в Кресненското дефиле, на което с големи букви пише: "Жената е по-сложен механизъм от мъжа.' Малко ме интересува какъв…
Пролет наесен и по всяко време
Мнозина несъмнено все още си правят кафе в джезве и са се научили да преценяват дали кафето е достатъчно гъсто по усещането, което лъжичката създава…
Како ке се живей?
На попрището жизнено в средата намерих се в лес тъмен по зла чест, че правий път сбъркàл бях в мрачината – Данте Алигиери "Како ке се…
(На)право казано
„Не си криви мислите.“ – Конфуций Понеже от време на време се изтървавам да говоря за "дълг" към българската литература и към българския…
О свят, о свят! Аз нямам път – защо са ми очи?
I. Човек може много да е пропътувал и кръгозорът му пак да е с големината на огледало. Днешният култ към туризма, като много днешни неща, е…