Нишки през времето

Дърво израсна. Чак до небесата!
Орфей запя! В ухото – ствол висок!
Светът немееше. Но тишината
бе превращение, начало, скок.

А за да се крепи един ум на този ръб се иска сила.

Това предполага, че преводачът, един същински Янус, гледа и в двете посоки и знае какво върши – знае, че се занимава с обществена дейност – и нито пълни местната традиция с клишета и петостепенни произведения, нито с некадърността или безотговорността си разваля оригинала, създавайки заблуди, ще рече, прегради между двете култури!

Цицерон, който отлично е знаел старогръцки, не успял да открие равностойно понятие на пайдейа, а се задоволил с "обработка на душата".

Традицията е красота, която искаме да съхраним, а не вериги, в които да се оковем.

Каквото читателят може сам – оставям го на него.

Тези факти ни казват достатъчно. От тях можем да извлечем общото твърдение, че културата живее в душата на човека, че човекът се е обърнал към себе си и се е самовглъбил, че светът, в който живее сега е нов – този свят е културата, която сам е създал.

И понеже не можеш да бъдеш цар, ще бъдеш певец.

Когато мислим за бъдещето на света, винаги имаме предвид къде той би стигнал, ако продължи да се развива, както го виждаме да се развива днес; не се сещаме, че светът не се развива по права, а по крива линия и постоянно променя посоката си.

Като саксия
в музиката на растежа
съм заслушан.
Като от плод пращяща кошница
узряването ме вълнува.

В мен, като че ли е вроден един постоянно дишащ импулс към нещо, което би могло да се нарече независимост – равна на тенденцията ако не към свобода, то поне към своенравност. Или – към опърничавост.

И те тека она па разбира, дека свето е кръгъл като тиква и ю иде главата да си откине. Я не знам що ю пречи тая работа!

Ще си признаем, драги читатели, че настаналото веселие въодушеви всички ни и цялата редакция дружно вдигна тост за всичките лоши стихотворения на света! Да живее лошата поезия, която ни разсмива до сълзи!