Ходът на нещата

…безсилни са изкуствата
пред тази прямота
на съществата в своя ход сред също тъй
откритите стихии.

Защото като песните, тези неща изпълват сърцето.
Защото в красотата си те са езикът на природата и животът ни се изговаря на него.
Защото на брега на реката, човек може да е с гръб към света, но с лице към истината.

Благородните елени са животни пъргави и мощни, удивително умни и предпазливи…. и пеят на своя си език, както пее и влюбеният човек.

Взела после царската дъщеря барабанчето си и почнала да го бие и да търси момчето: първо – по земята, после – из морето, по небето, и по всички страни на света…

Ще се върне пак онова сладко безвремие.
И унесени в мисли ще гледаме пак огъня.

За мен беше важно! Исках да знам! Не ме питайте защо!

Духът наистина е вятър (нещо, което се движи, но няма друга форма) и лесно може да му се измени – например когато го оставиш да се застои, затворен някъде.

Светът за него е пълна загадка, непроницаем като парче чугун. Можем ли да мислим за него? Какво е мисълта?... Кои сме ние? Какво означава да питаме за значението на "ние"?

И без заслуженото признание, да останеш непоклатим, нима това не е благородство?

Това е, драги читатели, съвременната поезия par excellence. Кой се интересува от каквото и да било, освен от себе си и собствените си душевни псевдотерзания!??

… разбрах, че който иска да бъде знаменит и да го хвалят хората, той трябва най-напред да окръжи себе си с такива хора, които обичат всичко да хвалят...

Всяка математическа теорема е част от една история, а авторът е нейният разказвач. ...
Математиката не се отличава от литературата, тя също превръща читателя в тълкувател.

Но природата не работи с тези понятия, тя дори не говори нашия език, тя има свой принцип. Затова идеализацията е инструмент, мост между нас и природата, който помага на несъвършените ни същности да осмислят съвършенството ѝ.